Апостолски символ

Апостолският символ е една сравнително древна вероизповедна формула. От V век тя е била употребявана в Галия и Испания, а скоро след това и в Италия, Ирландия и Германия, изобщо в цялата Западна църква, особено след извършването на тайнството кръщение. През Средните векове на Запад се разпространило мнението, че той е бил съставен от самите Христови апостоли, преди да се разделят и разпръснат по света, за да проповядват Евангелието (вж. Деяния на апостолите, 1 глава, 8 стих). Въпросът с произхода на Апостолския символ обаче остава не напълно изяснен. С голяма вероятност може да се приеме, че още през II век църквата в Рим е имала свой символ, който се е ползвал с голям авторитет и е залегнал в основата на всички древни западни символи (включително и на Апостолския), но кога и къде точно се е появил той, с положителност не може да се каже. Сравнението с библейските вероизповедни формули и свидетелствата на църковните отци обаче показват, че т.н. Апостолски символ напълно съответства на учението на Христос и на Неговите апостоли. На Запад Апостолският символ винаги се е радвал на широка подкрепа и сред повечето протестантски групи, и сред римокатолиците. В Източната (Православната) църква не се е използвал широко, макар че тя се е отнасяла с уважение към него.

Източници: Илия Цоневски, Патрология, Синодално издателство, София 1986 г.; Християнската мисъл през вековете, издателство "Нов човек", София 1999 г.

Информацията е взета от http://harta-bg.info/