Атанасиев символ

Атанасиев символ

По традиция се приписва на Атанасий Велики (IV в.), но днес се смята, че е съставен в началото на VI в. в южна Галия. Първоначално е използван като пробен камък за ортодоксията на духовенството и като прост наръчник за обучението на редовите християни (т.н. "миряни") в учението на Църквата. През ХIII в., наред с Апостолския и Никео-цариградския символи, той вече е смятан на Запад за един от "трите символа на вярата". До ХХ в. Римокатолическата и Англиканската църкви често използват този символ по време на богослужение. Атанасиевият символ е широко възприет от протестантските църкви: в лутеранската "Формула на съгласието" (1577 г.), в англиканските "39 клаузи" (1604 г.) и от реформаторския Дортски синод (1628 г.). Православните църкви или отричат авторството на Атанасий, или приемат Атанасиевия символ с уговорката, че filioque (изхождането на Светия Дух от Сина) е по-късна добавка.


 

1.

Който иска да се спаси, трябва най-напред да се придържа към съборната вяра. Който не пази вярата цяла и непокътната, безспорно ще погине навеки.

 
 

2.

А ето каква е същността на съборната вяра: че се покланяме на един Бог в Троица и на Троицата в Нейното единство - без да сливаме Лицата и без да разделяме същността (или: природата). Понеже Лицето на Отца, Лицето на Сина - друго, Лицето на Светия Дух - трето. Но божествеността на Отца, Сина и Светия Дух е една, славата им е равна, величието им - съвечно.

 
 

3.

Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв е и Светият Дух. Отец не е сътворен, Синът не е сътворен и Светият Дух не e сътворен. Отец е безкраен, Синът е безкраен и Светият Дух е безкраен. Отец е вечен, Синът е вечен и Светият Дух е вечен. Всъщност не три са вечни, а Един е вечен, точно както три не са сътворени, а Един не е сътворен, и три не са безкрайни, а Един е безкраен. По същия начин Отец е всемогъщ, Синът е всемогъщ и Светият Дух е всемогъщ, но има не трима всемогъщи, а Един всемогъщ. Така Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог, но има не три Бога, а един Бог. Така Отец е Господ, Синът е Господ и Светият Дух е Господ, но има не три Господа, а един Господ. Защото както християнската истина ни задължава да признаваме всяко Лице за Бог и Господ, така и съборната вяра ни забранява да говорим за три Бога, или за три Господа.

 
 

4.

Отец не е сътворен или създаден, не е роден от нищо. Синът е само от Отца - не е създаден или сътворен, а роден. Светият Дух е от Отца и от Сина (filioque) - не е сътворен, не е създаден и роден, а изхожда. И така, има един Отец, а не трима отци, един Син, а не трима синове, един Свети Дух, а не три свети духове. И в тази Троица няма пръв и последен, няма по-голям и по-малък, а и трите Лица са съвечни и равни помежду си. И така, както вече бе казано, трябва да се покланяме на Един в Трима и пред Трима в Един. Който иска да се спаси, трябва така да разбира Светата Троица.

 
 

5.

Но за вечното спасение е нужно да вярваме предано и във Въплъщението на нашия Господ Исус Христос. Защото правилната вяра е вяра и изповедание, че нашият Господ Исус Христос, Синът Божий, е еднакво Бог и Човек. Той е Бог, Единороден Син Божий, роден преди всички векове, единосъщен на Него. Той е Човек, роден във времето от естеството на майката. Той е и съвършен Бог, и съвършен Човек, състои се от разумна душа и от човешка плът. Той е равен на Отца като Бог; по-малък е от Отца като човек. Макар че е и Бог, и човек, Той не е двама, а един Христос. Но Той е един, не защото Неговата божественост се е превърнала в плът, а защото е пренесъл човешката природа в Бога. Той наистина е един, но не чрез сливане на природите, а чрез единството на Личността. Понеже както разумната душа и плътта правят един човек, така Бог и човек правят един Христос.

 
 

6.

Той е страдал за нашето спасение, слязъл е в ада, възкръснал е, възлязъл е на небесата и седи отдясно на Отца. Той пак ще дойде, за да съди живите и мъртвите. Щом дойде, всички човеци ще възкръснат в тяло и ще дадат отчет за делата си. Които са вършили добри дела, ще живеят вечно; които са вършили зли дела, ще горят във вечен огън.

 
 

7.

Такава е съборната вяра. Който не вярва в нея предано и непоколебимо, не може да бъде спасен.

 


Източник: Християнската мисъл през вековете, издателство "Нов човек", София 1999 г.

Информацията е взета от http://harta-bg.info/





{START_COUNTER}