Как от офицер станах пастор

Как от офицер станах пастор


Лъчезара Найчова, 14.02.2005

Разговор с п-р Николай Николов


Какъв беше вашият път от неверието към вярата?

Завърших висше военно училище с най-висок успех за випуска и бях разпределен да служа в армията като офицер. Когато се ожених, лекарите казаха, че съпругата ми има здравословни проблеми и дори да забременее, има опасност да почине. В този момент (чрез колега на нейната майка) чухме, че има вярващи; че Бог се грижи за хората; че ги обича и им помага по различни начини. Тогава, през 1989 г., посетихме една църква и видяхме хора, които изпитват радост и удовлетворение в живота си независимо от обстоятелствата. Това силно ни докосна. Посетихме църквата няколко пъти, бяхме на богослужение и на Илия Миланов. Бог показа милостта си и ни дари със син. След това ни благослови още два пъти, така че имаме три деца: Симеон е на 14 години, Благовеста – на 10, и Емануил – на 2 години.

Имаше ли други видими промени в живота ви?

След като се роди нашият син, започнахме да четем Библията – това не е просто книга, но е един живот, който се вливаше в нашия и го трансформираше. Наистина Словото на Бога промени живота ни. Любовта между нас със съпругата ми се разгоря с още по-голяма сила. Той ни даде мир, разбирателство, хармония в нашите взаимоотношения. Показа ни грижата Си. Това беше един естествен процес, в който ние от посетители в евангелска църква станахме част от нея. Дадохме сърцата си и живота си на Бога.

Как разбрахте, че бъдещото ви служение ще бъде свързано с хвалението?

Още от ученик се занимавах с художествена самодейност, включително в областта на музиката. После Бог говори на сърцето ми за служението, свързано с хвалението в църквата, в която се намирахме. В това време живеехме в Елхово. Там служех и в армията. Тогава Бог ми говори, че с всичко, което съм имал през годините, мога да помогна за организация, свързана с хвалението. В разговор с младежкия лидер и пастора разбрах, че дълго време църквата се е молила за тази нужда.

А кой се грижеше за духовното ви израстване?

Посещавахме една от домашните групи на църквата. Там бяхме назидавани и израствахме в познаване на Божието Слово.

В кой момент от живота си бяхте ръкоположен за пастор?

Бях повишен в армията (много хора ми бяха подчинени). Това наложи да бъдем преместени в друг гарнизон, където нямаше църква, но впоследствие хора повярваха. Така за първи път започнах да водя едно общество от вярващи. През този период бях ръкоположен. Обществото нарасна, образува се църква, наехме помещение в читалището. Това предизвика медиен интерес. През цялото време всичко изглеждаше много странно за командирите ми. В неделя отивах със семейството си и с един музикален инструмент на църква. В този период Бог ни благослови с дъщеря ни.

Приобщаването към Тялото Христово отрази ли се на служенето ви в армията?

Естествено. Имаше хора, които се опитаха да повдигнат обвинения срещу мен по законен и незаконен път, обаче Бог се грижеше. Той издигаше авторитета ми както пред началниците, така и пред подчинените. Аз имах подчинени войници, сержанти и офицери, както и колеги, равни по ранг, които вярваха, че всички обвинения срещу мен са безпочвени и че аз не съм способен да извърша нещо негативно. Те сами свиделстваха за мен. В това виждах Божията грижа. Срещу мен пуснаха съвсем официално разследване от специалните служби, поводът беше формален. В това време учех вечерно в библейско училище, което посещавах четири пъти седмично. Когато започна разследването, предизвикано от моя началник, една вечер (докато бях в библейското училище) Бог говори на сърцето ми чрез думи от Словото: “Не се раздразнявай поради злотворците” (Псалом 37:1). “Във всичките си пътища уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти” (Псалом 37:5). Разследването вече течеше – бяха разпитали всичките ми подчинени, започнаха да разпитват и мен, но Бог ми даде голям мир. Още на следващия ден, след като получих словото от Господ, Той допусна да се случи нещо в базата, в която служех; нещо, което нанасяше удар върху най-високопоставения на това място – командира на базата. Всичко рефлектираше върху командира, който беше повдигнал абсолютно несправедливо обвинение срещу мен – в саботаж, сриване на бойна готовност и т.н. До обяд хората от специалните служби напуснаха базата. Крайната цел беше да ме поставят във военен затвор. Но Бог ме изведе оттам, и то много по-силен. Това се случи през 1995 г. Междувременно писаха по вестниците за мен.

След това не се ли наложи да напуснете армията?

Не след дълго, в началото на декември, Бог говори на сърцето ми да напусна армията и да Му служа. Аз казах “да” на Господа. Съпругата ми ме подкрепи. Точно два дни след това парламентът прие новия Закон за въоръжените сили. Цели две години той влачеше приемането му. Единствено по този закон аз можех без лъжа да изляза от армията. Всъщност това за мен беше страхотно потвърждение от Бога. Бог ми говори със Словото си за срок, в който Той щеше ме изведе от армията. След като беше приет законът, аз пуснах рапорт да бъда освободен. Опитаха се да ми направят всевъзможни спънки дори при излизането ми от армията, но Бог се погрижи. Аз не усетих как стана, просто Му казах: “Боже, предавам се само на Теб.” Когато погледнах, това беше точно периодът, за който Той ми беше говорил.

Какво се случи от този момент нататък?

И така, от 1996 г. аз поех ЕПЦ в Котел, като през месеците, докато траеше напускането ми от армията, усърдно се молех да чуя къде Бог ме искаше да служа. Там, в трудните 1996 и 1997г., Той доведе много хора до спасение. Повечето от тях бяха ученици от музикалното училище. След известно време Бог благослови църквата със свой имот. Дойдоха нови съработници, с които успяхме да достигнем нови села, да се образуват нови църкви. Бог ме подготвяше през това време. Той ми каза, че скоро ще ме изведе от това място. В един момент аз Му казах: “Боже, тук нещата вървят добре”, но Той потвърди, че ни извежда.

Кое беше следващото място, което Бог ви посочи?

От 2001 г. бях поканен да ръководя църквата в Нова Загора. Тя е около 120 души. Имаме нови семейства, младежи, които се присъединяват. В църквата в момента имаме хора, които са служили в контингентите в Босна и Ирак. Бог ни дава да достигаме различни хора и групи, защото вярвам, че като цяло църквата е призвана да достигне до различни слоеве от обществото. Този пример откриваме и в живота на нашия Господ Исус Христос. Той достигаше както хората, живеещи в нищета, така и високопоставените. Вярвам, че е важно да изпълняваме призванието си като църква – да изявяваме Неговата светлина в този свят!

Вие сте представител на неправителствената организация “Юбилейна кампания” към ООН за религиозните свободи. Каква е функцията на организацията в България?

“Юбилейна кампания” има специален консултативен статут в икономическия и социален съвет на ООН. Тя има няколко офиса в САЩ и Европа. Като нейни представители за България бяхме натоварени да извършим мониторинг със специфичен акцент новия Закон за вероизповеданията. Тъй като беше очевидно, че законът има доста слабости, в продължение на две години имахме контакти с Министерския съвет, парламентарни комисии и на местно ниво.
Организацията констатира, че в някои текстове законът не е в съгласие с изискванията на Европейския съюз за правата и свободите на човека. И в този смисъл, независимо че преговорната глава, свързана с религиозните права и свободи, е затворена, тя ще продължава да бъде обект на мониторинг в нашата страна. Нашата задача като вярващи е да продължаваме да се молим за това, за да видим изпълнението на добрите неща, които Бог има за народа ни и страната ни като цяло!

От http://evangelskivestnik.net/





{START_COUNTER}