Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя - казва Господ!

Здравейте СКЪПИ !!!

Бог изцели моят син Иван, той бе докоснат от Бог , аденома-тумора на хипофизата го няма...Бог го премахна!! Не му беше там мястото!

Ние влязохме във болницата по настояване на професорката, доцентката, лекарите-специалисти , които се грижат за Иван вече години, положението му беше тежко,    направихме във болницата поредният  ядренно-магнитен резонанс, наложи се също  и скенер на мозъка на Иван със цветен контрас,   но  аденома - тумора на хипофизата го нямаше , лекарите го търсиха, чудеха се, умуваха, държаха във ръцете си правените преди време четири снимки от ядренно –магнитен резонанс, скенери,  но на всички тях имаше аденом-тумор във мозъка, пред тях  беше и направлението за операция на тумора още от 2001 година даден от професор във София.

За всички във залата  това нямаше обяснение как е станало чудото, понеже във всички случаи този вид  аденом-тумор на хипофизата,  по скоро  се увеличава,  разсте и  засяга първо мозъка а от там и цялото  тяло , възможно е   да си стои  във същия размер много дълго време и да нанася тежки вреди на тялото до пълна инвалидност – 100 % ....

Но  абсолютно  невъзможно е аденома-тумора на хипофизата  да изчезне от главата на детето ми, аз стоях до детето си, държах му ръката и се молех, постъпих така както един прекрасен пастор ме посъветва, положих ръка върху детето си и чаках чудото да стане, да свърши тази агония, детето ми е дадено от Бога, само Бог може да го докосне и изцели, аз съм го предала на Бог още от раждането му, аз знаех че Бог го е помазал да му служи още от раждането си....

Аз също знаех че живота ми е да служа на Бога, да се боря за душите на хората, да ги водя във Божия Дом,това правех години наред като младеж във моята  църква,  но си позволих да повярвам на емоциите и чувствата, така позволих на един дълбоко  обичан от мен вярващ младеж,  да пресече пътя по който вървях .....Така със много дълбоко  наранена душа , но Слава на Бога  останала чиста и свята пред Бога,  морално и духовно , аз   се омъжих за невярващ човек.. След 13 години брак , моят съпруг така и не прие вярата ни ...накрая избра широкия свят, свободата без ограничения..

Моят син се роди едро и прекрасно дете, чакано дете, мечтано дете, Дар от Бога, още от раждането си детето ми промени живота ни, даде смисъл на живота , Бог ни благослови със този Негов Дар , не приех че детето ми е просто една даденост във живота, Бог знае от какво имаме нужда за да живеем пълноценно и качествено  живота си...

Аз имах тежко и опасно  раждане, моят живот и този на детето ми, беше в сериозна опастност, но Бог ни даде живот, отвори ръката си и ние живеем !

Но аз се върнах отново след раждането по спешност във болницата, бях взета със линейка от дома си, където оставих бебето си само, детето ми беше само на 1 месец, оказа се че след раждането във мен е  останал плода-близнак на бебето ми, чакахме едно бебе, другият зародиш останал във мен след раждането , така аз след 1 месец трябваше да съм мъртва...но Бог отново ми даде живот..

Цял месец съм носела във себе си мъртвият плод...

Сина ми на 4 месеца получи преплитане на червата, поду се коремчето му, спешно ни приеха във болницата, подготвиха операционната зала, всичко беше готово за операция , навън студ,   месец февруари... Бебето вече беше отпуснато, цялото подуто и посиняло ...

Какво трябва да сторя във този момент, молех се и чаках Бог да ме води чрез Святия си Дух , както винаги , чаках да се случи нещо, да чуя нещо, виках пред Бога със бебе на 4 месеца във ръцете и цялото посиняло и безжизнено , а наоколо лекарите се суетяха и бързаха да влизат във операционнната зала...

Аз взех сина си на ръце,  гушнах го до себе си, гушнах до сърцето си и незнам как така реших, че трябва незабавно да отида със бебето до тоалетната.

Там го притиснах силно до себе си,  стоях над гърнето и го стисках здраво към себе си , почнах да се моля и стена пред Бога за чудо, незнаех какво да очаквам, незнаех какво ще трябва да се случи , стох над гърнето, молех се  и  извиках силно:  „Исусе, сега е момента да го спасиш”! 

Хирурзите, лекарите, сестрите и санитарките зад мен ме притискаха да тръгвам, операционнната е готова, живота му е във опастност, това е бебе...но аз чаках и вярвах, Бог ще ме чуе ....Нямаше време , но го стисках и не го пусках от ръцете си...Продължавах да викам към Бога...

Изведнъж чудото стана, детето помръдна, тялото му се стопли, личицето му стана розово и силно  заплака,  после изведнъж тялото му се изви силно в ръцете ми,   силно се напъна  и се освободи от кашата във коремчето си, всичко излезе от тялото му, аз не знаех какво става, плачех  и се смеех едновременно,  това ли е чудото което очаквах ,  но чух лекарите зад гърба си как започаха да викат и да хвалят Бога, без самите те да осъзнават че го правят...

Аз все още обаче не знаех какво става,  обърнах се  и видях лицата на лекарите, гледаха ме изумено и със такова задоволство във очите, детето  веднага започна да плаче силно , това било добре, дишането стана нормално, цветът на бебето нормален, но аз все още не знаех какво е станало, какво се случи, нямах представа ..Само знаех едно, Бог го върна обратно, незнаех начина ... но не се наложи операцията , нямаше усложнения абсолютно никакви.

Думите на хирурзите бяха – „Това е Божа работа, чудо е...нямаме обяснение ...”

Трябваше да останем под наблюдение във болницата цяла седмица , понеже след преплитане на червата можело да се случи отново и отново..

Аз подписах нужните документи за отговорността която поемам и си тръгнах със вяра в сърцето си , Бог беше показал милост към нас отново ...

Бог ни е връщал много пъти към живот...двамата със детето ми...

Случаите са много , затова нашият живот е Дарен от Бога!

Трябва да Ви уверя, че ако отново трябва да мина по този труден  път на страдания и трудностти , за да стигна до чудесата които Бог върши за  нас,  за да видя неговата  любов към нас, верността му , изпълнението на Святия Божи Дух, водителството, отново бих минала по пътя, но ще знам че във края на трудния ми и измъчен път ще ме посрещне Бог.... знам че ще срещнем по този път прекрасни хора....макар и малко. 

Слава на Бога за чудото !!

Думите ни са слаби, ние сме слаби, толкова много страдания преживяхме, още не знаем как точно стана чудото ,  ние го чакахме , вярвахме че ще се случи , молихме се дълго време, но то е дошло и чудото е станало,  ние  прославяме  Бог,  ще прославим Бог  пред всички вярващи и невярващи хора  , ще  се обърнем към всички ... Бог е Велик Бог !!!.

Чудото е сторено , изцелението е сторено, Бог го направи, това е  огромно насърчение и радост  както за Нас така и за Вас, Вие всички също имате принос за това чудо, знаем че сте страдали за нас, били сте във молитва за нас, Бог Ви е водил, Бог ще бъде със нас и със Вас винаги, това е нашата молитва..

Ние сме на прав път,  борим се  правилно,  Бог се погрижи за нас, затова Бог ще ни Благослови и за в бъдеше , ще намери  добри самаряни , които ще ни подкрепят във борбата да бъде изцелен Иван съвършенно, за да се прослави Бог и Божието име !! 

Бог е на наша страна, това ни насърчи, това ни издигна нагоре, макар все още да сме във нищета и мизерия, бедност и глад понякога,  Бог ни  даде  сили да продължим да се борим и за напред...

Бог стори чудо, ние се надявахме и вярвахме Бог изцяло да изцели тялото на детето ми, съвършенно , но Божията Воля е такава, ще бъдем търпеливи,  ще се научим да се покоряваме на Волята на Бога....

Преди години един много Велик Пастор, Велик Проповедник каза, че Бог ще стори чудо, Иван ще бъде изцелен по чуден начин , Иван ще служи на Бога, ще прославя Бога, само трябва да сме търпеливи и да чакаме чудото да стане..

След това изцеление, вярваме ще последват и другите...





{START_COUNTER}