Свидетелства на Емануил Бозов

Свидетелства на Емануил Бозов


Ще ви разкажа неща, които са в основата на моя живот и са променили моя живот. Казвам се Емануил Бозов и съм пастор на ЕПЦ3 София „Божий мир”.

Моят съзнателен избор и предаване на живота ми на Исус стана през 1975 г. Тогава още учех в Казанлък в художественото училище, но моето желание е да споделя с вас на кратко две опитности. Това са две конкретни неща, които могат да бъдат основа на поведение. Духовно поведение, което има за цел да подобри качествата на нашите взаимоотношения с човека до нас и с нашия Бог.

Роден съм през 1961 г. На моята майка й умират две деца. Ражда се първото момче и умира на 1 годинка и 6 месеца. Ражда се второто и то умира на 6 месеца. По това време майка ми не е била вярваща. Аз съм от Варна. Баща ми беше моряк, пътуваше с кораби и го нямаше за дълго време в къщи. Когато се раждам, съм бил с изкривено лице. Лицето ми и челото ми се разминават. За да не ме види баща ми, майка ми е слагала шапки една върху друга, които са закривали половината ми лице. А нейната идея е била такава, че като порасна, ще се оправя и баща ми ще може да ме види в нормално състояние. Него го е нямало по година, година и половина. Когато се е връщал, не се е интересувал от нас. Той обичаше да пие, стоеше за по два три дни на брега и отново заминаваше.

Да, но аз раста и положението не става по-добро, а по-лошо и една вечер, когато майка ми ме съблякла, за да ме изкъпе, аз съм изревал, а по това време баща ми е спял. Тогава той се събужда и ме вижда с изкривеното лице. По това време майка ми е била новоповярвала и от шест месеца е била започнала да ходи на църква. До тогава все е отказвала на многобройните покани. След като баща ми ме видял, изревал на майка ми думите: „Какво е това чудовище с крива глава?!” Той предложил на майка ми да размачква черепа ми и да ме оформи – нещо, което видял някъде по Индия. Между другото има източни учения, които имат такава практика, която за мене е абсурдна. Но, майка ми му казала, че няма да му разреши да направи подобно нещо, а ще се моли на Бог и вярвала, че Той ще чуе нейната молитва. Отворила Библията на Псалм 50:15 и там се казва: „Призови Ме в ден на напаст, и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.”

Вечерта в 8 и половина застава на молитва. Тя ми каза, че всичко под нея е било мокро от сълзи, като се е молила до 3 и половина през ноща. Тогава се случило нещо необичайно. Майка ми чува глас в стаята, както чувате моя глас, който й казва: „Стани, защото главата на детето е оправена и то започва да се развива нормално.” И тогава тя скача и ме взема, както съм спял, и вижда, че в миг на око лицето ми е било изправено.

Втората опитност е с майка ми. През 1972 г. й оперират щитовидната жлеза. Десет години тя се поддържаше с лекарства, които баща ми внасяше от Щатите. Според епикризата щитовидната жлеза хирургически е махната, като е останало малък дял от нея и именно поради това тя вземаше лекарства, за да заместят премахнатата част. Общото й състояние се влошаваше, като разрушаване на костите, и това беше до 1982 година. И сега, когато ви разказвам това, си давам ясна сметка за някои неща, които стават изведнъж, и ни въодушевяват, а нещата, които са разтеглени във времето не са неща, които ни въодушевяват. И до сега нямам отговор на въпроса, защо трябваше да минат 10 години, или защо при някои трябваше да минат 15 години. Един ден през 1982 година, когато е чела Божието Слово – Посланието към Римляни 4 глава, че Бог вика в действително съществуване онова, което не съществува, и когато се е молила, е получила едно вътрешно уверение, и е чула един вътрешен глас: „Иди, защото утре ще преживееш голяма радост.” А в случая тя е трябвало да отиде на поредното изследване на щитовидната жлеза, като е приемала радиоактивен йод и са я гледали на ренгеновия апарат. Така тя не могла да разбере за какво става дума и си помислила, че ще й увеличат пенсията. И като отива на следващия ден на преглед, лекарката й казва: „Мария, става нещо необичайно. Апаратът отчита, че ти имаш цяла щитовидна жлеза!” Майка ми й казала: „Ами, да не би да ви е развален апарата?” И лекарката й казала: „Да минат няколко часа, и пак ще вземеш радиоактивен йод, и пак ще гледаме.” И когато отново се гледа, апаратът отчита отново цяла щитовидна жлеза.

На мен винаги ми е било интересно да мога да видя изражението на лекарите, които установили промяната. И си спомняте, че когато Исус изцели прокажените, Той ги изпрати да се явят пред свещениците, защото свещеникът беше оторизиран от закона да установи, да направи заключение, че този човек е здрав и може да бъде сред останалите или обратното. И така, майка ми разбира за какво й е говорил Господ предния ден, и отива при лекуващия лекар, и му е казва: „Сега искам да ми обясните как е станало това, от нищо нещо?” Той гледал, гледал и казал: „Чудо на природата.” И тя му казала, че това не е чудо на природата, а е чудо на Бога. Тогава той казал, че е възможно постепенно щитовидната жлеза да нарасне, но когато тя е ходила на контролни прегледи, никой не й е казал, че жлезата и се променя. Както я няма, сега я има.

С това искам да кажа, че много пъти сме губили надежда и сме били гневни и на Бог, и на себе си, и на околните, и всеки ни е бил крив. Даже си казваме, че и слънцето не свети както трябва, но има Бог. Незнайно защо някои неща се случват по даден начин, но в крайна сметка за крайния изход думата има Бог. Времето може да тече, но Бог ще даде изходен път, затова дръжте надеждата си в Господа!



Емануил Бозов





{START_COUNTER}