Свидетелството на Божидар Димитров

Свидетелството на Божидар Димитров

 Божидар Димитров

Още когато бях малък майка ми ме водеше в православната църква, баща ми беше вярващ-православен и още от тогава в мен се роди вяра. През 1995 г. един колега с когото работех ми благовествува. От начало не приемах начина на изповед на вярата (не съвпадаше с православния канон – относно кръщението), но след време приех благовестието. Господ ми даде покаяние и бях кръстен със Святия Дух. Църквата от която беше човека, който ми благовествува точно тогава се раздели. Аз бях кръстен от презвитер, който излезе от там и бях поставен пред избора къде да отида – отидох с човека, който ме кръсти и хората, които излязоха от там. Започнахме да се събираме в дома на този презвитер (в кв. “Люлин 10”) като самостоятелна църква. При нас идваха презвитери от църквата “Нов Ерусалим” в София. След не много време тази домашна църковна група се присъедини към съборната църква “Нов Ерусалим”. Бях много насърчен от братята и сестрите – те живееха Словото, обичаха се и се раздаваха докрай един за друг. Служителите бяха водени от Светия Дух.

След няколко години започнаха странни промени в църквата – беше поставен олтар; говорих с няколко служители по този въпрос и всеки ми даваше различен отговор, което ме учуди. По тази причина пастирът на моята домашна група се отдели от съборната църква а заедно с него и аз, но след известно време се върнах в събора и започнах да ходя в цървата намираща се в кв. “Зона Б-5” в София.

Отделилият се пастир и хората с него бяха отлъчени от съборната църква “Нови Ерусалим” и ни беше забранено да говорим с него.

Беше ни забранено да пеем хвалението на другите църкви (песните им) под предлог, че това е чужд огън, внесен в светилището. Трябваше да пеем песни само съчинени от самите нас.

През 1997г. беше направен храм и всяка една от домашните църкви в София бяха поканени по отделно на тържествено богослужение. Когато видях този храм много се зачудих – на обзавеждането му и на начина на богослужението в него, учудване което оставаше докато излязох от тази църква. Помещението беше разделено на две части със завеса – свято и пресвято място. В пресвятото място се извършваше богослужението а в останалата част е мястото за вярващите. Преди началото на сужбата се кади тамян. На мястото , което се извършва богослужението има поставен олтар, зад него старозаветния ковчег, над него от двете му страни имаше по един херувим. В двата края има по една икона – отдясно с образа на Исус, а от ляво на жена, която ни беше казано, че е образа на църквата. Сужбата винаги се води от епископ. Голямо впечатление ми направи, че когато епископът се молеше на Исус заставаше пред иконата. Накрая на литургията, когато благославяше вярващите носеше със себе си един странен бастун – дръжката на бастуна представляваше глава на сокол. В полследствие този бастун беше заменен с овчарска гега. Беше поставен умивалник за символично умиване. Относно литургията, извършвана в този храм ни беше обяснено,: ние не сме нито католици, нито православни а въздигаме това, което е паднало (литургията беше същата , както в католическата църква с малко изменения). Все повече се учудвах на нещата, ставащи там – поклонение чрез образи. В домашната ни църква ( кв. “Люлин” –7 ) ни беше наредено да си направим изображения (картина или снимка ) жена с дете – Дева Мария с Младенеца и когато се молим вкъщи да заставаме пред този образ.

Словото ни свидетелства (Евангелието на Йоан 4:24) БОГ е Дух и този който му се покланя трябва с дух и истина да му се покланя, а не чрез образи и молейки се пред тях.

Започнаха да ни втълпяват, че нашата съборна църква е единствената сама по себе си в истина и правда, а всички останали църкви по света не са в такова познание, както ние. (евангелие на Лука 17: 10 –13), един вид ние сме единствените истински християни, а всички останали са втора ръка християни.

Есента на 2002 г. беше обявено началото на някакво ново служение. Цветан Гайдарски водейки по един от епископите със себе си обикаляха църквите в София, за да събират хора – от църквата в която аз бях взеха трима - мен и още две сестри. След известно време ни повикаха на събиране за това служение (за случая беше взет апартамент под наем – пл. “Славейков” No 8, вх. “Б”, ет. 2) това служение беше оглавено от Цветан Гйдарски и като за начало той ни каза, че Господ ни е призвал за нещо изключително, което има да става и ние сме пионерите (т. е. първите които тръгваме по този път, а след нас ще има и други), но нищо конкретно не обясни, просто ни каза, че в помещението, в което сме се събрали (около 30-40 души) ще има мистерии.

Част от служението се състоеше в това – да ходим и да “оправяме” другите църкви, защото са “много зле” и същевременно да вербуваме хора, (т. е. да ги вадим от техните църкви) за това дело – но само вече утвърдени християни; не трябваше да се занимаваме с новоповярвали, неутвърдени и пастирите им. След това бяхме разпратени по църквите, всеки по желание, където иска да ходи. В последствие ни беше казано, че можем и да не вадим хората от църквите им, а просто да ги каним да идват при нас. Хората обаче не са толкова прости и наивни – на няколко места ни хванаха за това , за което бяхме отишли.

Започна ремонт на апартамента, в който се събирахме (ремонта го правихме сами ние) и започнахме да се събираме и на други места по групи, а в неделен ден всички заедно. Цветан ни говореше чрез брошури, обясняващи дейността с която се занимавахме (брошури пълни с ереси) – брошурите “Града на Христос”, “EPOCH”, и др. Които могат да се видят и на интернет адрес www.lozata.com. Цветан започна да ни говори за някаква “книга на египетското възкресение”, която била “книгата на Енох”, но не я показваха. Библия там не се четеше. Тези брошури ни беше забранено да ги показваме на външни хора, дори и на хората в съборната църква, Беше ни наредено също да не казваме на никого за това, с което се занимаваме, дори и на останалите от хората в съборната църква.

Ремонтът вървеше, и когато беше вече привършил започнаха да излизат вече наяве странни неща – този апартамен се превърна в капище. В централното място беше поставен някакъв знак – кръг, а под него кръст (от после разбрах, че това е обърнат Египетски кръст – символа на египетското плодородие). От двете страни на този знак имаше по един коленичил фараон; малко по-напред два херувима, поставени на колони, тавана на това вътрешно помещение беше боядисан в тъмносин цвят, целия изписан със звезди със странна геометрична форма, а стените оранжеви и изписани с древно-египетски йеруглифи. Помещението е преградено с дантелена завеса, а след нея още една – плътна, червен цвят. Задното помещение има една оранжева изписана с йеруглифи и две червени стени, затъмнено осветление и чувството , че си в си в египетска гробница. Има още две стаи – едната в жълто с образ на ястреб, (който е и емблемата на движението), но тази стая не успях да видя довършена и втората стая, в светлосин цват – в нея има две картини – едната на Леонардо да Винчи – гол мъж в окръжност (емблемата на хуманизма – учение, че човек е добър и може и знае да върши добро, следователно няма нужда от БОГ – основа на атеизма

). Другата картина, някакво дърво, на което са му нарисувани и корените, на всеки корен по някакво име. Веднъж намерих в тази стая, на масата брошура за “Трансцендентната наука”, след известно време някаква жена се обади по телефона от обява за участие в курс по тази наука. Казах за това на Цветан, но той не ми отговори нищо. На пода в хола и в двете стаи имаше геометрични фигури една в друга, окръжности, триъгълници.

Събиранията се водеха на други меса – ул. “Средна гора’ – фирма “Прима”. Събирахме се да одумваме църквите, в които ходехме. Считахме се за големи светци, а всички други за объркани и неутвърдени. В групата, в която бях ръководителят ни каза да говорим на невярващите за врачки и магъосници, което много ме очуди – ние като християни, това ли ни е призванието – да проповядваме за неща, които са мерзост пред Господа (Откровение на Йоана 21:8 - А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, (магъосниците) идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт).

Някои от доверените на Цветан хора започнаха да се опитват да господаруват над останалите – забрани за говорене и видима надменност. Лично на мен Красимир веднъж ми се скара, че ремонтът не бил направен както трябва. Лично с него говорих да дойде да говори с един човек (унгарец, кото не знаеше български) който беше излязъл от католическата църква и беше много объркан, но Краси постоянно отлагаше срещите и човекът отказа да се срещаме повече. Веднъж заведох две сестри да чистят и като разбраха, че съм водил и други хора (от нашето събиране) ми беше направена забележка, което ме учуди, защото според думите на Цветан бяхме един екип.

В края на октомври 2003 се оттеглих от тях, без да им казвам защо и Цветан започна да ми изпраша хора от движението за да разберат какво става с мен. Тогава една сестра дойде у нас и ми каза, че Димитър Дакашев е написал някакво писмо и ще сваля Цветан, но за писмото нищо не ми каза – неща, които ме очудиха и реших да разбера какво е това писмо и написаното в него. Започнах да ги търся по телефона, но никой не искаше да ми каже какво е написано в него. Веднъж срещнах Красимир и му върнах ключовете от офиса, които бяха останали в мен и му казах, че се оттеглям, изреждайки причините за това. Той поиска да поговорим по-обстойно. Попитах го за писмото, но той ми каза, че не иска да е съдия между Димитър и Цветан. Попитах го за делото на служението, в което бяхме и двамата:

“Брате, не намирам никакво потвърждение в Словото, относно това, което правиме”; а той ми отговори на висок тон:

“А’ бе, к’во искаш да кажеш – че Библията ли е Божие Слово?, Библията е писана 3-ти век и не е пълна, има и други книги” – и ми цитира Второ послание към Тимотей 4:13 (13 Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.) но за тези книги не ми каза нищо конкретно, след което започна да ми се кара. Всеки път, когато му задавах някакъв въпрос той започваше да говори високо за да не го питам нищо. Попитах го за вещиците и магъосниците, за които ни беше казано в групата. Той ми каза, че магъосник е човек, който върши чудеса и занамения, Исус е магъосник, защото правеше чудеса и знамения, старовременните наричали Бога ВААЛ, което било нещо нормално и в това нямало нищо нередно. Каза ми, че съм бил приел лъжливо благовестие – истинското благовестие минавало през египетските неща, омръзна ми да му слушам глупостите, (които са си чисти ереси) и му казах: “Нека Господ отсъди кой е истинен и кой не!” - и си тръгнах от него.

Когато им правех ремонта ме ласкаеха, а когато си тръгнах започнаха да се карат с мен – лицемерие.

След време се свързах с Димитър Дакашев и Петъо Николов (хора, които също се бяха отделили) и говорехме за всички тези неща и решихме да ходим при някои от епископите на църквата. Потърсих и Петър (епископ), но не можах да уредя среща с него и отидохме при Ивайло Кастелиев, човекът беше гостоприемен и ни прие учтиво да говорим. Аз си мислех, че това което става в това служение “EPOCH”, “града на Христос” са си скалъпени неща на Цветан, но се оказа, че епископите действуват заедно с него. Попитах го за брошурите:

Това ли е Мелхиседек на снимката (в брошурата “град на Христос” – Стефан Гайдарски – роден брат на Цветан Гайдарски), на когото Авраам даде десятък, а той ми отговори:

Не разбираш да четеш – това не е Мелхиседек, но отец Мелхиседек е свещеническото име на въпросния човек – свещеническа същност на служенито му.

Отпосле разбрах, че Стефан е приел чин в мелхиседековото свещенство. Попитах го и за вещиците и магъосниците а, той ме попита:

Има ли вещици и магъосници?;

А аз му отговорих – Има. А той ми каза :

Говори тогава, какво искаш!

Казах му: Исус когато изпрати апостолите (Евангелие от Матей 28:20) не ги изпрати да говорят за вещици и магъосници, а ги изпрати да проповядват покаяние и вяра в името на Исус.

Но Ивайло Кастелиев си държеше на неговите неща.

Казах му това, което Краси ми каза за Библията – но той не ми повярва, каза ми, че съм се заблудил и нещо не съм разбрал. Казах му, че Цветан дава уроци по трансцендентната наука, но той ми отговори:

Бог е трансцендентен, отделен от всяка материя и няма нищо лошо в това, което съм чул и видял.

Попитах го и относно образите в храма – нали БОГ е Дух и поклонниците му трябва да се покланят с дух и истина (ев. на Йоан 4:24), а той отговори, че БОГ е и в материята.

Той започна да си противоречи – веднъж твърди, че БОГ е трансцендентен – отделен от материята, а друг път, че е в материята. Започна да ми говори за богомилството, че е от Господа и че е в истината след което започнахме да спорим и Митко и Петъо си тръгнаха, а аз останах да говорим и за още неща, но той отказваше да ми отговаря, понеже не съм бил приемал нищо – той ми говори за вещици, а аз да приемам – НЕ СТАВА!; и си тръгнах.

Беше ми много любопитно каква е тази книга на Енох, за която казваха, че е египетската книга на възкресението, и реших да ходя да я потърся. Отидох на пл. “Славейков”, но когото и да попитах за книгата на Енох, нито я е виждал, нито знае за нея. Започнах да търся “книгата на възкресението” и я намерих. Когато поискаш египетска книга на възкресенито ти дават “книгата на мъртвите” – една и съща книга (книгата на езическата фараонска религия). Някои текстове от тази книга съвпадат с текстове от Библията, например “Слава на бога и неговия син.” – буквата е същата, но духът е друг. Християните отдават слава на БОГА Отец и Неговия Син, който е Христос Исус, а в египетската религия главен бог е слънцето - Амон Ра, а негов син е в момента действащия фараон (царя на Египет).

ОКУЛТИЗМЪТ В ТОВА СЛУЖЕНИЕ Е НА ЛИЦЕ:

Капището на пл. “Славейков”8 със всичките езически и идолски образи

В това служение Библия не се четеше – говореше се за египетската книга

Офисът на фирма “Prima” на улица “Средна гора” – Цветан седеше на един дървен трон, отдясно имаше меч в поставка, имаше и една червена мантия, (но лично аз не съм го виждал да я облича).

Когато някой се възрпротивеше на тези неща, биваше отлъчен и на останалите им се забранява да говорят с него – за да не разберат за какво става въпрос.

Служители в църквата, които когато съм криввал нанякъде са ме връщали в пътя сега ми говорят за неща, които са мерзост пред Господа.

Започнах да търся хората от църквата за да им кажа за какво става въпрос – но тези с които говорих бяха безкрайно фанатизирани. Срещнах един брат, който е теолог и би трябвало да е наясно за тези ереси и какво означават, но когато започнах да му говоря той ми каза, че нещата имат различни становища и си тръгна без да иска да говорим повече. Други ми отговяряха с еднакви отговори – нормално е да се говори за вещици и магъосници, за да повярват хората в нещо, пък после, след като повярват ще им кажем и че има БОГ. Друга сестра ми каза, че в църквите имало хора, които не са посветени на Господа, но като им говорим за вещици ще се посветят на нещо; друга пък ми каза, че съм се съблазнил и затова не съм приел; попитах я, как да приемам такива чародейни изрази, а тя ми каза, че не разбирам. Поисках й обяснение относно това, което не разбирам а тя ми каза, че тези неща не са за мен.

Други отказваха директно да говорят с мен. Има и такива, които не вярват на това, което им казвам (поради тяхното сляпо доверие), и дваха някакви техни си отговори.

Веднъж получих едно писмо донесено от Емил Добрев, който ми беше казал, че Божието царство щяло да става все по-мистично. Писмото представляваше “Присъда”, в която бях обвинен като подстрекател. Голямо впечатление ми направи, че “Присъдата” беше подписана от : “Престолите на съд, съвета на съдиите и събранието на пророците в божия град” – някакви самозванци. Обадих му се същата вечер за да говорим относно тази ”Присъда”, но той отказваше да ми отговаря на въпросите. Попитах го относно следното изявление-цитат от “посланието на Мелхиседек към Тракия” – “човек ли беш братя , за да е юдеин и човешки син, за да е син Авраамов?”

Попитах го: “Исус не е ли бил в тяло като твоето и моето, защото по този въпрос апостолът свидетеслтвува: (първо послание на Йоан гл 4:1 Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.); тогава той ми отговори, че това не значило това, което аз съм си мислел. Казах му и за други неща, а той ми отговори:

- Не сме само ние, които казваме, че Библията не е Слово Божие; това го казват и други. (?!); след което му затворих телефона.

Не претендирам за безпогрешност – грешен човек съм, но съдилище от хора не приемам – най-малко от такива самозванци, които изопачават Словото Божие.

Исав продаде първородството си на Яков за паница леща; тук някои продват вярата си в Исус за да бъдат приятели с Цветан и тези около него.

Ако в някое семейство между брат и сестра някой се усети и види измамата и реши да ги напусне той ги предупреждава с развод (Матей 19: 6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.) – играят си с живота на хората.

Лично нищо против никого нямам и не воювам с никого по плът, но се резграничавам от тази измама и делата на някои хора, наричащи себе си христови служители (Ефесяни гл. 5: 11 и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте).

Църква, която беше в истина и правда пред Господа, но в последствие нещата започнаха а се изопачават – “града на Христос”, “EPOCH” – окултизъм облечен в християнство (ню ейдж).

Мерзостта, стояща на святото място, която докарва запустение (Матей 24:11-15)

Цитираните и други брошури на движението можете да намерите на www.lozata.com

 

БЛАГОДАРЯ НА МОЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ МЕ ИЗВЕДЕ ОТ ТАЗИ СЕКТА!

 

 

С уважение:

Божидар Димитров

27 март, 2005





{START_COUNTER}