Свидетелство на Екатерина Йосифова

Моето свидетелство – Екатерина Йосифова

 

    Израсла съм в патриархално православно семейство. Дядо ми бе богослов и силно вярващ в Бога, така че може да се каже, че аз съм наследила неговата вяра. В детството ми дядо ми правеше опити да ми говори за Бога, но аз, под влияние на атеистичното възпитание в училищата по онова време, му опонирах. Той помоли родителите ми да не ме насилват за тези неща в такъв случай, но вероятно е продължил да се моли за мен.
    Повярвах в Бога, когато още нямаше 40 дни от смъртта на дядо ми. Седях на пода и четях един молитвеник. В него имаше Псалми. Аз ги прочетох, но един от тях, псалм 51 (по слав. 50) – т. нар. Покаянен псалом, дълбоко докосна сърцето ми. Почувствах вътре в себе си присъствието на Бога, разбрах, че Той съществува. Седях като замаяна, но едно такова преживяване не може да те остави пасивен – Бог ти дава знак, че иска да Го търсиш и следваш, и за теб Той се превръща в наркотик, без Който не можеш. Аз почувствах тогава, че всъщност истинският и единствен Бог е само христианският. Бях молила в сърцето си преди това да ми бъде открито без намесата на хора, съвсем обективно, коя е обективната Истина, която важи за всички хора. Затова ето тогава разбрах – това е Бог.
    Започнах да чета православна религиозна литература, за да се просвещавам. Търсех Бога в молитва. Но чувствах, че добрите дела, които вършех заради Бога, не бяха достатъчни за спасението ми. Една огромна пропаст ме разделяше от Бога, и аз не знаех как да я преодолея. Много пъти, молейки се, казвах на Бога, че искам да съм близо до Него, така, както никой друг не е бил.
    Един ден попаднах на една статия. В нея се описваше как да бъде преодоляна пропастта между човека и Бога. Това може да стане само, ако приемем Исус за личен Господ и Спасител. Започнах да се моля с молитвата за спасение от тази статия. Няколко месеца по-късно бях поканена в една Евангелска църква на богослужение. Почувствах в атмосферата там нещо различно. Хората там бяха други – те наистина имаха нещо, което аз нямах. Когато и аз станах като тях, видях, че вече не бях сама – Бог беше с мен и нямаше да ме изостави. И Той постоянно доказва Своята верност към мен – като говори на другите хора за мен, показва ми присъствието Си, давал ми е свръхестествено изцеление на болестите ми, свръхестествено снабдяване на финансовите ми и материални нужди.
    Когато тогава приех Исус за личен Господ и Спасител, знаех, че сякаш, целият ми живот, крачка по крачка е бил построен така, че да достигна до този момент. С всеки един евангелски християнин е така – той се е чувствал чужд на греха, който царува в света, чувствал се е различен. Душата му е копнеела за нещо друто. Съвестта му не се е примирявала с обезличаването, манипулацията, лъжите и деспотизма на света.
    От този момент в моя живот изминаха 16 години. Но колкото пъти и да съм се отдалечавала от Бога, чувствала съм, че Той ме търси и прави понякога много шокиращи неща, за да ме върне при Себе Си.
    Най-голямата бариера, която ми пречеше да позная Бога, са били душевните ми рани: първите 23 години от живота си прекарах всекидневно и почти всяка минута в мисли за самоубийство, депресии, страхове и притеснения. Всичко това се дължеше на семейни проблеми. Но ръката на Бог се намеси и тук в моя полза – на път съм почти напълно да преодолея тези травми, което преди бе почти немислимо, ако го извършех само с мои собствени сили.


                      Слава да бъде на Бога!


 16.3.2007, София





{START_COUNTER}