Видението на църквата
Под Видение на църквата се разбира- Целта на църквата. Целта, която определя и оправдава съществуването й.
Йонги Чо казва, че човек, който няма цел в живота прилича на листо носено от водата - не след дълго потъва.
Същото се отнася и за църквата. Църква, която няма цел изсъхва и след време всички се чудят за какво всъщност става дума.
Едно момче имало за цел да стане хирург. Това било неговото видение за живота му. Това била неговата цел и то си направило план:
За да стана хирург:
1 -ще завърши средното си образование с отличен. Затова ще внимавам много в часовете и ще си уча съвестно уроците.
2 -ще се подготвя за изпитите по медицина.
3- ще кандидатствам медицина.
4-като ме приемат ще уча много старателно.
5-ще специализирам хирургия...
Четейки Видението на различните църкви в уеб страниците им виждам записани неясни духовни цели. Цели, които не могат да се измерят, нито да се провери докъде е стигнало постигането им. Само една църква имаше ясно видение - да построи сграда, в която да се събират. Но това може да бъде само начално видение, начална цел. И като цел, тя би трябвало да има срок. Примерно три години. След три години трябва да имаме сграда и освен това...
Ето няколко примери, преписани от уеб страници на църкви:
1. Вярваме че трябва да положим здрава основа в живота на вярващият.
2. Да научим всеки вярващ да живее победоносен живот.
3. Вярваме че всеки вярващ трябва да разпознава и откликва на Божият Дух и да живее и служи зависим от него.
4. Да научим всеки вярващ на Библейско лидерство - Да помогнем на всеки да открие дарбите и призванието си и да му помогнем да влезе в тях.
Под всяко от гореспоменатите видения може да се направи скептичен коментар.
Примерно:
Да научим всеки вярващ да живее победоносен живот.
Коментар:
- Моля уточнете , в кои области ще са моите победи. Също, сам ли ще ги постигам, като вълк единак или вграждайки се в една система от взаимопомощ, в една армия, където чувствам рамото на съседа и той чувства моето? Ако е в армия, кои са структурите й, кой ги ръководи, с какво мога да бъда полезен?
Гореспоменатите видения са неясни.
Красиви думи, служещи за нищо.
Победа- победа в какво? Изграждане на Божието царство - кажете какво ще градим и да почваме! Но нищо не казвате и нищо не градим. Ако нещо бяхме съградили щеше да се види. И особено важно е че не открих видение на църква относно обществото. Все едно църквата няма никакъв ангажимент към обществото, а само и единствено в индивидуалното ни самоусъвършенстване и индивидуалния ни успех в живота. Ние сме тяло, армия, но извън събиранията ни в сряда вечер и неделя сутрин, всеки върви в живота като някакъв сирак. Семейството го има, но то е на думи и то само в сряда вечер и неделя сутрин. Ако някой има проблем, единствената помощ е словесна -блестящи съвети и кратки молитви.
Един проповедник каза, че целта на църквата, в която той служи е да „повлияе на обществото положително“ Това пък какво значи? Навярно значи, че ще му повлияваме индиректно, без за това да имаме ясна идея, цел и план. И ако обществото продължава да затъва, както вече 20 години - то тогава - ние не сме виновни - хората са едни езичници...
Липсата на ясно видение за Съживление и видение за материалния живот- за нашето участие в политиката, икономиката, културата, образованието, гражданските структури, показва , че ние и не очакваме те да бъдат променени.
Ако един човек има десет въшки на главата си и след като стане християнин те продължават да си живеят там, това е категоричен показател, че вярата му не е оказала никакво влияние върху живота му и е напълно безплодна.
Ако се създаде църква в един беден квартал, с голяма безработица и престъпност и бедността и престъпността не намаляват, то значи , че от тази църква няма никаква полза.
И вместо хората да прославят Бога, заради делата на църквата, те смятат църковните лидери за паразити, за мързеливци, които не работят и които живеят на гърба на вярващите.
И причината за това е не само че лидерите, които проповядват любов, искреност и себе жертвеност - те и съпругите им живеят без да работят, имат си секретарки, служебни автомобили, ходят най-малко по два пъти в годината в чужбина и никой не знае каква им е заплатата, никой не знае какви пари се събират в църквата и никой не знае къде отиват. С една дума - приватизирали са църквата и по нищо не се различават от шеф на синдикат или шеф на политическа партия в една пост комунистическа страна.
- Да си пастир това не е ли работа?- ще попита някой.
- Работа е, но ние сме доброволци. Божията работа не я вършим за пари. През денят изработваме шатри, вечер служим на Бога. Чрез живота си, на дело показваме това, което проповядваме.
- Ти си мислиш, че е много лесно да си пастир!
- Някой на сила ли те кара? Откажи се и сто човека ще са готови да те заместят и то като доброволци. Но и това не е сигурно, скоро чух , че в църква в северна България, назначили за пастир абсолютно неподходящ човек и причината била, че никой не искал! Това не го вярвам!
Обаче вярващите изпълнени с любов и страх от Бога, не смеят и да попитат, а просто вярват на пастира си. И как да не му повярваш като толкова силно и искрено проповядва. Да, но Словото ни учи, преди да повярваме на думите, да видим делата. Освен това в нашата деноминация пастирите са ангели, обаче в другата, а пък да не говорим за православните, католиците ... Като най-голямата слабост на сегашните вярващи ми се струва пълната им овчедушие и некретичност, и издигане в култ на личността на всеки, които вземе микрофона.
Църквата трябва да има духовно и материално видение. Църквата трябва да има духовно видение, което да определя цели за промяна на битието.
Когато църквата е насочела усилията си само в духовната област и има само духовни успехи те не са трайни. Това е и причината повечето Съживления, за които съм чел, колкото и мощни да са били, да продължават не повече от 3-4 години.
Първото велико Съживление 1740-1742 -2 години
Второто велико Съсживление 1798-1800 - 2 години
Третото велико Съсживление 1857- 1861 -4 години
Съживлението в Уелс 1904 -1906 -2 години
Съживлението на Хибридските острови 1949 -1952 - 3 години
Духовни видения
Интересно е че НЕ прочетох някоя църква да има духовно видение за Съживление в България.
Защото, ако имаш такова видение, трябва да напишеш и как смяташ да го достигнеш. Според мен, правилният отговор е чрез постоянни църковни, общи молитви. В това можем да се убедим и от Деяния на апостолите , както и от историята на Съживленията и от християнството в Корея.
Йонги Чо го е казал и го е доказал. Единственият начин да имаш духовна победа в даден град, духовна победа, която да отвърже вярващите и невярващите, която да доведе до промяна на самосъзнанието, на морала, на съвестта, на културата, на начина на живот, на благословението- е всекидневна, няколкочасова обща молитва на църквата.
Всичко останало са високопарни думи. Липсата на такава молитва, довежда до това проповедника вместо да проповядва Рема, да проповядва знание. Йонги Чо, казва ,че когато се е молил и не е получил Рема, дава микрофона на някой друг, защото не иска да проповядва знание, защото знанието може само да обърка хората
Липсата на обща молитва, в която вярващите да общуват с Бога, довежда до фатални последици. Повечето от нас се движат от Логос, а не от Рема. Йонги Чо е категоричен и го доказва с факти, че когато човек се движи от Логос взима решения, които водят до катастрофа.
Всички искаме Духовен дъжд и Съживление. Всъщност, честно казано съмнявам се, че голяма част от пастирите не го искат, по простата причина, че сегашното статукво им е удобно. Защото, ако го искаха щяха да събират църквите си за общи молитви.
Стана дума за Съживленията . Повечето, за които съм чувал са избухнали следствие на общи молитви. Спрат ли общите молитви, спира и съживлението. Това пастирите го знаят. Щом не го правят- изводът е, че не искат Съживление.
Липсата на общи молитви довежда и до проповядването на пълни глупости от рода на компютъра -звяр, който съществува. Само че не съществува на яве, а в една научно фантастична новела писана някъде през 60-те.
Във форумите християните са изпаднали в истерия на тема последното време. След като историята с компютъра-звяр се изтърка, сега е на мода чип с големина на оризово зърно. До скоро Саркози бе антихрист. Името му идва от Сара-княгиня и кози-което забравих какво беше- май коза- тоест дявол.
Общата молитва на църквата е единственото оръжие, което да ни доведе в Божието присъствие, да освободи духовните дарби във вярващите, да впрегне силата на всеки вярващ в една посока , което да доведе до намаляване на греховете, намаляване на престъпността, намаляване на трагедиите, намаляване на разводите...
Всички вярват в молитвата, но предпочитат да си се молят сами. И сам война е войн. Само, където глутницата пирати ще го утрепят за пет минути. Всички вярват в молитвата, само че отдавна не са преживели Божието присъствие. Или са го преживели по едни много странен мистериозен начин:
Разговор между Пешо и Иван:
Пешо:
-Брат, да знаеш какво общение имах с Бога!
Иван:
-Пешо, ти от седем години си безработен и жена ти те храни. Ако имаше общение с Бога Той щеше да ти каже къде да започнеш работа.
Иван:
-Абе и така е и не е така.
-И в какво се състоеше това общение?
-Ами много хубаво ми беше.
Това че в църквата само се проповядва, а не се действа и няма молитви прави вярващите с огромни глави и никакви резултати. Седнеш с някой вярващ и след една минута ще чуеш цялото библейско учение, по всички възможни теми. Обаче като отидеш в къщата им – паднала бомба.
Материално видение.
Всяко общество се ръководи и управлява от организирана група от хора. Видимата част на тази група се нарича политическа партия. Ако ние искаме да се противопоставим да идеите на някоя партия, ние можем да го направим и да имаме успех, само когато сме организирана група. Организирана група от хора която е призована от Бог да владее в една държава се нарича- Църква. Самото име- църква- това значи.
Материалното видение е Делата на вярата. Вяра без дела е безсмислена.
Какви дела си е поставила за цел църквата:
-Да храни сирачетата, болните, безпомощните.-Да
-Да храни безработните- Не.
На безработните църквата създава работни места. Ние живее в такова време, в което църквата с лекота може да развива бизнес, поради своята структура.
Първо- има материален ресурс.
Второ- има хора със всякакви професии и таланти.
Трето - има братски връзки с други църкви в страната и в чужбина. Третото предполага, че международната и регионална търговия с леката може да премине в ръцете на църквите.
Четвърто -Който може да прави добро, а не го прави е в грях, а създаването на работни места , е огромно добро.
Пето – погледни скакалците, които са много мъдри, защото излизат на дружина.
Шесто - Новият човек.
В последно време някой пастири се усетиха и започнаха да правят бизнес. Но пак на този принцип - аз съм пастира, приватизирал съм и поста си и църквата. Така, че кой печели от този бизнес, не е много ясно. А не е ясно, защото ние - Светлината на света, крием в тъмнина и доходите и разходите, с една дума парите на църквата.
От кой ги крием?
Да не би някой журналист да ги разбере и да ги напише, да ги изведе на светло. И като ги изведе на светло, трябва да сме доволни, защото ще прославим Бога с делата си. Но пък има и вероятност да не Го прославим. Всъщност -какви дела -ние сме духовна структура, църквата е духовен храм и се интересуваме само от материалното.
Важна част от Материалното видение е създаване на християнски кооперативен бизнес. Целият потенциал на Новия Човек - талант, чувство за отговорност, любов, искреност, желание да помогнеш, заедно с духовните и естествените дарби да бъде впрегната за материалната промяна на селото, града, общността, държавата. Християните са в състояние да подобрят финансовото положение не само на християните, но и на огромна част от обществото, да го променят и заедно с това да създадат в хората едно усещане за стабилност и сигурност- че не са сами, а са част от едно голямо и силно семейство, на което могат да разчитат.
И в основата на това е Новият Човек. Църквите са пълни с Нови Творения, обаче, никой им няма доверие. Проповядваме новия човек, водим хората към новорождение, но не им вярваме!
Църквата може и трябва да бъде общество в обществото, реална алтернатива в бизнеса, в банковото дело, в политиката , в образованието. Оазис в обществото, но оазис, които не се смалява всяка година под напора на пясъчни бури, а оазис, които се разширява. Християните са хора, които издигат разрушените стени, и превръщат пустините в място на извори. Когато християни минат през пустинна земя те я превръщат в райската градина.
След като църквите запишат материалното си видение, те трябва да напишат и начина на постигането му. Точка първа, точка втора, точка трета и да започнат да го изпълняват.
Защото църква без видение прилича на листо , движимо по водата, не след дълго потъва.
Не е възможно да държиш християните в постоянно дръзновение, като единствената роля, която им определяш е да си топлят мястото в неделя сутрин, да пълнят църковната каса и да водят души в църквата. И за какво да ги водят? За да им бъдат дадени един стол и един плик и да се чувстват най-щастливите хора. Въпреки, че бизнесът им не върви, дължат големи суми на банките, лъжат в годишните си данъчни декларации, децата им не искат да идват на църква...Но като ги попитам -“Ние сме много щастливи!“? Евангелистки мистерии!!!
Духовното видение на църквата го определя пастирът. И както ми се струва, сегашното видение на пастирите се промени. По – рано мечтаеха за големи църкви, сега просто си мечтаят това статукво да си продължи. Те да си ходят в офиса, всеки да иска мъдър съвет от тях и те да си проповядват по два пъти седмично. Едни пастир казал на друг -Нас пастирите Господ много ни обича, защото имаме само два работни дни. Пастирски мистерии!
Има и други пастири, които все още удрят със сила и плам. Но удрят въздуха. Защо въздухът -защото нищо не постигат, освен плам в очите на вярващите. Но този плам вече двадесет години никого не е стоплил, никого не е освободил, никого не е променил. Удрят, удрят и нищо не се променя. Докато се уморят и заприличат на първите пастири. И когато дойде Съживление ща застанат срещу него.
Липсата на истински духовни и материални видения, както и липсата на план, които да се изпълнява прави вярващите да залиняват и голяма част да си потърсят друг пастир. Но, колкото и да е по-готин другият пастир, и той няма видение и план как да го изпълни и вярващите спират да ходят на църква и започват да търсят сами начини за оцеляване, така както са били и сами в църквата. Защото на думи сме семейство, но на яве , с изключение на клира, всички сме оставени сами, блъскани от вълните на живота.
