Ако Бог не може да направи нищо без вяра, то тогава и ние не можем.

Глория Коупланд

Убедена съм, че хората, които критикуват вярата, не разбират нищо или разбират много малко от нея. В крайна сметка ако вие осъзнавате, че Самият Бог използва вярата, за да оформи цялата вселена, то тогава вие никога не бихте се отнасяли критично. Ето защо, през всичките години на 32-годишното ни служение, ние с Кен никога не сме се обиждали, когато са ни наричали проповедници на вярата. Приемаме го като комплимент, защото ако сме научили нещо, то е било едно – ако Бог не може да направи нещо без вяра, то и ние не можем.

Всичко свръхестествено, което ни се случва, се случва чрез вярата ни. Някъде, някой, някак трябва да излъчи вяра, за да се случи свръхестественото в нашия живот. Опитайте се да си спомните как е станало вашето новорождение.

Може би приятел, брат или сестра, съпруг или съпруга са били тези, които са отправили молба за вашето влизане в царството Божие. Може да е била пра-пра баба, която се е молила за вашето спасение, дори преди да се родите. Може да е бил някой, който е живеел на другия край на света и който е ходатайствал за вас в Духа, молейки се на чужди езици, без изобщо да е знаел за какво или за кого се моли.

Често пъти ние изобщо не знаем. Но истината е, че в един момент във времето, някой трябва да излъчи вяра за нас, за да се случи свръхестествено явление като спасението, например.

В моя живот, аз знам със сигурност един човек, който се е молил и е излъчил вяра относно моето спасение, но тогава аз не съм знаела за това. И това бе майката на Кен.

Всъщност, само няколко месеца след като аз и Кен се оженихме, аз бях спасена като четях Библията, която майка му изпрати за неговия рожден ден. Не след дълго и Кен бе новороден.

Така че, дали се отнася до новорождението или до изцерението, предотвратяването на финансова катастрофа или автомобилна злополука, винаги трябва да бъде излъчена вяра. Трябва да бъде в действие вярата на някой друг - и не нашата вяра е тази, която ни поставя на точното място в точното време, а вярата на някой друг.

Отворете изцяло всички прозорци

Приятно и удобно е да знаете, че Бог има хора на вярата и хора на молитвата, пръснати във всички поколения – хора, които се молят и вярват заради нас.

Но, знаете ли, разбрах, че ти и аз не можем да живеем върху вярата на някой друг през живота си. Ако се опитаме да направим това, ние вероятно няма да изживеем пълния брой на дните си, определен ни на тази земя. Няма да ходим в пълнотата на финансовите благословения, които Бог е запазил за нас. Няма да изживеем пълнотата на дарбите, които Бог иска да излее върху нас за полза на света, свят, пълен с изгубени, болни, самотни и нуждаещи се хора.

Ако ти и аз продължаваме да зависим от вярата на други вярващи – нашите съпрузи или съпруги, нашите деца, родители или дори нашите пастори или духовни лидери – ние винаги ще бъдем спъвани и възпрепятствани, и никога така свободни и преуспяващи, както Бог иска да бъдем.

Така че, ние трябва да развиваме вярата си. Трябва да се научим да живеем в нашата собствена вяра. Ето защо в тази поредица статии, аз искам да спрем вниманието си върху четири конкретни принципа на вярата.

Принципи на вярата

Вероятно има повече принципа на вярата, но аз искам да представя тези четири, защото смятам, че са от съществено значение. Вярвам, че те са от основно значение за разбирането на начина, по който Бог е съставил вярата да действа в живота ни. С това разбиране, ние ще можем да използваме вярата си по-ефикасно.

В тази статия, искам да разгледаме два от четирите принципа, първият от които е: вярата отваря на Бог вратата към нас.

В Римляни 5: 1-2 четем: ”И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава”.

В стих 2 пише, че, ние имаме достъп – чрез вяра – до благодатта на Бог чрез нашия Бог, Исус, Миропомазаният. Нашата вяра е тази, която ни дава достъп до благодатта на Бог. Това звучи успокоително, но какво точно означава?

Нека видим същия стих в Разширения превод на Библията: “Посредством него ние имаме и достъп (вход, представяне) чрез вяра до благодатта – състояние на Божието благоволение – в която ние крепко и безопасно стоим”.

В Разширения превод на Библията този втори стих е казан с повече думи, но основното, което апостол Павел ни казва е че, вярата ни дава достъп до Божията благодат. Нашата вяра отваря вратата на Бог, през която Той влиза, за да излее цялото си благоволение върху нас.

В момента, в който приемаме Исус за наш Господ, ние Му отваряме вратата, за да влезе в живота ни. Нашата вяра Му дава достъп до нас – да дойде и да ни спаси. Чрез вяра ние сме спечелили достъп до благоволението на бог да се новородим. Но това е само началото.

Във всеки един ден от живота ни, Бог ще ни даде от своята съкровищница много повече. Вярата изисква постоянно да приемаме Божието Слово, което ще ни даде възможност да уловим цялата Божия доброта. Вярата се поддържа жива и ефективна чрез приемане на Божието Слово в сърцето.

Упованието на Божието слово по отношение на всяка една област на живота ни и действията ни в съгласие с това Слово е вяра. Силата на вярата се активира от слушането и упованието на Божието Слово. Това е духовна сила, която се произвежда посредством обитанието на Божието Слово в сърцето.

Ти и аз бяхме създадени от Бог със способността да избираме. Той ни даде свободна воля. Така че, когато става дума за нашето отношение и взаимодействие с Бог, ние сме тези, които правим избора да вярваме или да не вярваме на Неговите думи. Много пъти правилният избор изисква упование и вяра в думите Му, независимо от това как изглежда ситуацията.

Във Второзаконие 28 глава, след като Бог разясни на народа си условията, при които Той ще установи завета си с него, нареди на Мойсей да каже на хората: ”След като преминете (отвъд Йордан, в земята, която Господ, Бог ваш ви дава), ако слушаш гласа на Господа, Твоя Бог, и грижливо изпълняваш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес, то Господ, Бог твой, ще те постави по-горе от всички народи на земята; и ще слязат върху теб всички тия благословения и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог”. (стих 1-2) Това бе светлата страна на картината.

От друга страна, Бог предупреди Мойсей, че ако народът на Израел избере да не слуша гласа на Бог и не изпълнява Неговите заповеди, то тогава, Той ще си понесе последствията. Останалата част на 28 глава на Второзаконие съдържа повече от 50 стиха, в които подробно са описани проклятията, които ще постигнат този народ.

Бог разкрива всичко на израелтяните, всички условия и подробности относно Неговия Завет. А след това във Второзаконие, глава 30: 19-20, им казва: ”За свидетели пред вас призовавам днес земята и небето: живот и смърт ти Аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти, да обичаш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му и да се привързваш към Него, защото в това е твоя живот и благоденствие; така ти ще пребъдваш на земята, която Господ(Бог) с клетва бе обещал на отците ти Авраама и Йакова, да им даде”.

Бог действа чрез обещания. Той дава Словото си. Ако вярваш и се подчиняваш на това Слово, без значение за какво, Той позволява това обещание да премине в живота ти.

Последният стих се отнасяше до това, дали децата на Израел вярват на Бог дотолкова, че да се съгласят на условията на Неговия Завет. Ако те Му вярваха, щяха да следват Неговите стъпки. Те трябваше да изберат вярата.

Да направиш избор

Това е добър пример.

В началото на Битие четем, че когато Бог отишъл при Ной за пръв път, за да му каже как се строи ковчег, никой не знаел за съществуването на дъжд. Никой дори не предполагал, че може капчици вода могат да струят от небето, защото това явление никога преди това не беше се случвало. До този момент хората познавали само росата и са я използвали като начин за овлажняване на растенията. Въпреки това, Бог отишъл при Ной и почнал да му говори за дъжд, потоп и за това, че трябва да започне да строи голяма лодка.

Да, Ной трябваше да направи избор: ”Вярвам ли в Бог и ще започна ли да строя това чудовище, наречено ковчег или не вярвам?”За естественото разбиране на Ной, това бе много далечен план, но Бог знаеше точно какво прави.

Ной избра да вярва.

Щом Ной взе това решение, направата на ковчега след това му отне много време. В крайна сметка, единствените, които му помагаха, бяха жена му и децата му. Всички останали го мислеха за луд: ”Старият изкуфял Ной, видяхте ли го, строи една такава огромна лодка, а вода няма никъде, къде ще се носи тази лодка, направо да си паднеш от смях. Той е откачил”.

Докато строеше ковчега, Ной имаше много възможности да промени решението си и да даде гръб на проекта си, който и без това изглеждаше толкова глупав в очите на хората.

Въпреки това, той продължи да строи ковчега с вяра. Когато Бог каза: ”И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа моя завет и в ковчега ще влезеш ти и с тебе – твоите синове, жена ти и жените на твоите синове”(Битие 6: 17-18). Ной Му повярвал.

Откриваме и това, че Ной се подчинил на Бог не само като почнал да строи ковчега, но и като проповядвал на неправедните докато семейството му режели дъски и ги обковавали. Той проповядвал това, което Бог му казал да проповядва. В Библията пише, че Ной бил проповедник на праведността. Не се съмнявам и че, хората са го наричали и проповедник на вярата. Така че, както Ной и всички други герои на вярата в Стария Завет – ако ти и аз искаме да живеем свръхестествено, ако искаме, вместо проклятия да ни залеят свръхестествените Божии благословения , трябва да отворим вратата, за да влезе Бог – и тази врата е вярата. Нашата вяра е като отваряне на прозорец към Бог.

Упованието е вяра

Запомнете, Бог не е диктатор. Той не ни насилва да вървим по неговия път, така, както дяволът прави. Той никога не се опитва да ни измами. Когато Бог разкрил своите обещания, Той направил ясни и прости. А след това ни даде право на избор.

Разбира се, че не е задължително да вярваме на Божиите думи. Но, ако искаме да живеем изцерени, успяващи и благословени във всяко едно отношение, то тогава ще трябва да повярваме на думите му. Това е вярата!

Ако изберем да приемем Бог и Словото Му, то тогава ще можем да живеем и в пълнотата на неговия просперитет в живота си. Всичко, което трябва да направим е да Му отворим вратата на сърцето си. Всичко, което трябва да направим е да повярваме на Неговите думи, вместо на това, което виждаме, чувстваме или чуваме.

Вторият принцип, който искам да ви представя е следният: вярата идва.

Подобно на Бог, вярата не прави деление между хората. Всеки може да получи вяра. Всъщност Римляни 12: 3 ни казва, че “…според делът на вярата, който Бог е на всекиго разпределил”(има се предвид новородените вярващи). Следователно, всеки вярващ може да развие вярата си. Вярата винаги идва от слушането и приемането на Божието Слово.

За да научим повече за положението, което поражда усилване на вярата в дадена ситуация, нека прочетем Римляни 10: 13 – 17

“Защото, всеки, който призове Господнето име, ще се спаси.

Как, прочее, ще призоват тогова, в когото не са повярвали?

И как ще повярват в тогова, за когото не са чули?А, как ще

чуят без проповедник?

И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?Както е писано-

‘колко са прекрасни нозете на тия, които благовестват доброто!’

Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва:

“Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?”

И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото

Слово”.

Първо, обърнете внимание, че този пасаж започва с обещание от Бог – “защото, всеки, който призове Господнето име, ще се спаси” (стих 13).

И така, в стих 13 Павел декларира едно обещание, а след това продължава, за да обясни свръхестествения процес, по който това обещание притегля вярата от сърцата ни – вярата, която е нужна, за да сграбчим обещанието и да направим така, че това обещание да се изяви в живота ни.

Вярата идва от слушане

В Библията има около 6000 обещания от Бог и всяко едно от тях е грижливо записано за нас.

Ако ти и аз извлечем тези обещания, прочетем ги, изговорим ги на глас, запазим ги пред очите си и в ума си – накрая вярата в нас ще се усили. Защо?Защото вярата идва от слушането на Божието Слово. Вярата идва от слушането на Божиите обещания.

Вижте, вярата просто е процес на вярване в това, което чуваме. Тя е вярване в това, което четем и което казваме. Ако вярваме в това, което чуваме, казваме и четем и позволим на цялото това знание да навлезе дълбоко в сърцата ни, много скоро след това вярата ще се усилва в нас и ще виждаме как всичко, което чуваме, виждаме, казваме и четем, се случва в действителност. Вярата, която се издига в нас отваря на Бог вратата на живота ни, през който Той влиза, за да изпълни обещанията си.

Този въпрос е допълнително подсилен, макар и в отрицателен смисъл, от разказа на Павел за това, което трябваше да каже Исая за невярващите деца на Израел.

“Но, не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: ’Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?’” Римляни 10: 16

Старозаветните израилтяни наистина не са вярвали на Божиите обещания. Те не са взели Неговия Завет присърце. Откъде знаем това?Ами, в стих 16 четем, че те не са се подчинявали на евангелието. И понеже не са взели Божието Слово присърце, вярата не се е усилила в тях.

За да илюстрирам това, нека ви кажа следното: ако кажа на Кенет: ”Знаеш ли, забелязах, че много ти се иска да имаш онзи мотоциклет Харли, който видя на разпродажба миналия ден и аз мисля и се моля за това да го имаш и просто искам да те благословя за това. Искам да ти купя този мотоциклет. ”

Ако обещая нещо такова на Кенет и той знае, че ще удържа на думата си и знае, че имам парите да му купя този мотор, гарантирам ви, че Кенет ще е повече от въодушевен.

Защо?

Уповавайки се на моите думи, моите пари и моите обещания, Кенет щеше да вярва в това, което му казвам. Впрочем, сигурна съм, че той би започнал да се държи така, сякаш вече държи ключовете на този мотоциклет в ръцете си.

Той би започнал да мисли къде да отиде с новия си мотоциклет и какви нови принадлежности да му сложи. Обещанието ми да му купя този мотоциклет би го накарало да изгуби ума си от ентусиазъм. Нещо повече, той би се виждал вече как го кара.

С Бог е същото нещо. Щом като Той е обещал да направи нещо, Той ще го направи.

Той е по-зависим от своите обещания повече от всеки един друг.

Запомнихте ли тези 6000 обещания, записани в Библията?

Те са вече реалност за нас. Във 2 Коринтяни 1: 20 четем: ”понеже в Него(Исус) е да за всичките Божии обещания, колкото и много да са ; затова и чрез Него(Исус) е Амин”.

Така че, ако имате нужда от изцеление, вие вече сте изцерен. Ако имате нужда от къща или работа, те вече са ви дадени. Ако имате нужда от храна, вие вече я имате. Ако имате нужда от защита, вие вече я имате. Не е нужно да уговаряме Бог за някое от тези неща – те вече са ни дадени!Бог ни ги е обещал, а след това Той е подписал, заверил Своето обещание чрез кръвта на Исус, жертвата на Своя собствен Син.

Каква е тогава нашата отговорност?

Както видяхме по-горе, ние трябва да отворим на Бог прозорец. Трябва да Му освободим място да влезе в живота ни и това става чрез нашата вяра – то не само, когато сме новородени, но ежедневно и във всеки момент!

Ти и аз трябва да помним Божиите обещания – Неговото скъпоценно Слово – през цялото време да ги четем, да ги изповядваме, да ги слушаме. С две думи, трябва да правим всичко възможно, за да приемем Словото със сърцето си. Защото, когато направим това…вярата ще дойде!

Посветете се на Божието Слово. Посветете се на Него и аз ви гарантирам, че ще имате вяра не само в един отделен момент или през по-голяма част от времето. Вие ще имате вяра през цялото време. тя ще идва всеки път, когато вярвате дотолкова, че да допуснете тя да обитава във вашето сърце. А когато имате вярата, ще започнат да се изпълняват Божиите обещания в живота ви.