Бог и хората на творческия труд

Съдържание:

1 Художникът и световната култура и световното културно наследство.

2 За суетата

3 Художникът и името му на художник

4 Художникът и неговия труд

5 Художникът и цената на неговия труд.

Увод

Приемайки, че Исус Христос е Господ и Спасител , Истината и Светлината на живота, мисля, че е правилно да се замислим и за истината и лъжата, в областта на изкуството, ако сме част от тази област.

1 Художникът и световната култура и световното културно наследство.

Тези размисли са насочени конкретно към художниците живописци и графици но също така и в по-широк план и към другите артистични професии.

И така , мисля, че всички художници, включително и художниците християни са изкушавани да оставят следа в този Свят. Като под” Свят”, разбирам негативното му значение, така както е разгледано в Новия Завет. В смисъл на временната и нетрайна, и раздирана от противоречия и абсурди човешка цивилизация, опитваща се постоянно да изгражда вавилонски кули, опитвайки се да си присвои Божията нива, като собствена.

Да изгради ценностна човешка система, в която център е човека с всичките му слабости и добри черти. Една мешавица, в която достойното и срамното са вплетени в един коктейл.

Изкуството си има своя история, свои герои и дори пророци. Подобно на комунистическата философия, която взима цели цитати от Библията и имитира в голяма степен Божието Слово , така и Историята на изкуството се опитва да оправдае себе си, без Бог. До голяма степен за художниците ,изкуството става религия, смисъл на живота им. Ценностната им система е изградена на базата на това какво ще постигнат в изкуството, каква следа ще оставят в Историята на изкуството и колко голям паметник ще си построят за вечността, в смисъл светската вечност.

Когато четем романизираните биографии на Анри Перюшо за Мане , импресионистите и постимпресионистите , както и в писмата на Ван Гог виждаме, че за тях Изкуството е Бог и те са готови да бъдат мъченици за него. Те виждат себе си като пророци на бъдещето , що се отнася за бъдещето на изкуството.

И когато един художник навлезе в този свят, дори и да е християнин му е трудно да не потърси своето място в Сградата , в Пантеона на великите творци.

И това е един капан, една много примамлива страна , в която има проклятие, а не благословение, ревност и гордост , болка и безсмислен товар , а не радост и мир. Една примамка изградена преди всичко от това, че хората на изкуството са много величани. И с ласкателството идва и гордостта.

Отгоре на всичко идва и голямата стойност, която придобиват творбите на талантливите/ от Бога/ художници. Космическата им стойност, която получават с минаването на годините. Творбите получават спекулативна стойност, подобна на златото .И така стойността на една картина , става оценителна стойност на таланта на художника. И това е втора примамка, за творците, да се увличат по пазара на изкуството и да търсят по-висока / суетна/ цена за своя труд.

Това допълнително обърква художниците. С тези от тях , с които съм говорил, се съгласяват, че в мислите им относно изкуството са много объркани .

Светът слага свои лъжливи определения на истинските. Когато става дума за вечност и безсмъртие, Библията ни говори за вечния живот в Господ и вечното безсмъртие. Светът свежда тези понятия до някаква абстрактно безсмъртие/което всъщност не е истинско/ а някаква вечна памет в световната история, в която няма Бог и каруцата ей така ще продължи да си върви. Славата , която Бог дарява, поради чистотата на сърцето е заменена със славенето от хората. Докато Бог дарява със слава поради чистотата на сърцето, то хората славят поради постиженията на човека, постижения , които понякога са постигнати чрез потъпкване на моралните норми. Всъщност до голяма степен човешката слава е достигнала до пълни абсурди. Много жестоки хора, са хвалени славени като велики военачалници, много развратни хора, са хвалени за професионалните им постижения, на много подигравачи и хора с отклонения е ръкопляскано и т.н и т.н...И хората вместо да търсят истинското Божествено безсмъртие, се опитват да се запишат в човешкото, в човешката история.

Таланта, не се възприема ката дар, а ката нещо свое, уникално, ценно, нямащо нищо общо с Бога, или ако има то, Бог приема човешки черти в представите им и подкрепя цялата тази бъркотия за борба за звания и медали, тщеславие и пари..

2 За суетата

Според мен определение за суета е да обръщаш внимание и да изграждаш неща в съзнанието си и в живота си, които се отнасят лично за теб или имат обществена важност ,нямащи в никакъв аспект отношение към Исус Христос , любовта , към вечния живот. Т.т да посветиш живота си със цялата сериозност на този избор на нещо или неща които нямат абсолютно никаква стойност във вечността. И тъй като Истинските неща са истина, то суетните са лъжа, това значи да изградиш живота си върху лъжи. И в денят , когато застанем пред Бог, за да отговаряме за живота си, да се окаже че сме хвърлили всичките си сили на вятъра. Да изграждаме ненужни неща и да пропуснем истински важните. Особено като имаме на предвид , че животът всъщност е един път към вечният живот или към вечния ад , нещата стават много сериозни.

Според мен суета в изкуството се изразява в:

-Да слугуваш на общественото мнение. Да търсиш одобрението на хората. Да станеш слуга на хорското мнение. Да се мислиш за нещо. Било в обществото, било в църквата, било в професията си...Да се самоиздигаш .Да поставиш изкуството си над хората, над семейството. Това също е и егоизъм.

Силите на лъжата и тъмнината в света се опитват или да ти смачкат самочувствието, така че ти да се вържеш и да станеш ревностен за мястото си в обществото и да си даваш силите и енергията за това/което е суета/ или те издига, така че ти да станеш ревностен за това си високо място/ което е суета/ и да даваш силите си и енергията за да запазиш това си място. Но тъй като духовните сили на тъмнината имат за цел да те унищожат, то те често те клатят от ”Осанна” до “Разпни го”.В този смисъл повечето светски личности са под огромно напрежение за да задържат това си място. И от тук идват ревности, зависти, подигравки и пр. и пр.

-Художниците са издигани и наричани: Гений, неподражаем талант, майстор на четката,творец от световна величина, национална гордост, като тези определения нямат никакво отношение към моралната им стойност. Дори обратно, ако има някакъв скандал около тях, тогава популярността им расте.

През 20 век хората са подложени и на натиска на медиите. Те са в състояние да те направят звезда за един ден и да те съсипят също за един ден. Чрез медиите хора стават “медийни звезди”, което е много тежък товар за всяка психика.

Като обобщение мога да кажа, че светът се опитва и стреми да изгради нещо в този свят и за този свят. Хората, които са приели Исус Христос за Господ се опитват да си натрупат съкровища за вечността.

“ Недей те си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” Евангелие от Матей 6 гл.

“ Човешки синове, до кога ще обръщате славата ми в безчестие?

До кога ще обичате суета и ще търсите лъжа.” Псалм 4

“ Кой ще възлезе на хълма Господен?

И кой ще застане на Неговото свето място?

Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце,

Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.

Той ще приеме благословение от Господа,

И правда от Бога на спасението си.

Това е поколението на ония, които Го дирят; “ Псалм 24

“ Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.” Посланието на апостол Павел до ефесяните 4

“ Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". Посланието на Яков 4

“Дойде ли гордост, дохожда и срам.

А мъдростта е със смирените. Притчи 11

3 Художникът и името му на художник

Може би ще се повторя, но един млад или ученик- художник, не познаващ Бога, вижда само славата на света и смисъла на своето съществуване само в този свят. И насочва всичките си усилия да се реализира в него .И тъй като самата професия е изключително склонна към себе въздигане , първата мечта на бъдещия художник е да превземе света , да стане известен....

В творческия процес всички художници са изкушавани да заемат своето “достойно” място в историята на Цивилизацията. Понякога художници християни си мислят, че ако станат известни, то така ще прославят Бога. Обаче според мен това не е правилно защото стават съблазън за останалите художници.

Ако един художник стане равнодушен към чуждото мнение, към оценката на неговият труд и приеме творчество си , като порив и дар - зрънце от Божията гениалност, то вътрешния му свят би много, много по-просветнал.

Също мисля , че художниците, които са станали известни и върху , които се сипят хвалебствия. има опасност да се възгордеят.

“ От човеци слава не приемам;...

Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог.” Евангелие от Йоан 5 гл.

” Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай.

И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля, “ 1Царе 15 гл.

“ Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един от вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог на всеки е разпределил.” Послание на апостол Павел до римляните

“ Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с теб на трапезата.” Лука 14 гл.

“ И така, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци,

за царе и за всички, които са високопоставени, за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,

1 Послание на апостол Павел до Тимотей

5 Художникът и неговия труд

В Новият Завет пише, че Бог дава духовните дарби за обща ползване, а не за само величаене на този, който ги получи. Също , че хората , които ги имат са отговорни пред Бога, за това какво са правили с тях.

Мисля, че същото се отнася и за естествените дарби. Човек се ражда с някакво по-особено отношение към някоя част от видимия и невидимия

свят. Това е таланта, дарба от Бога, която му дава възможност да “вижда” по-далеч от своите побратими в тази област. И поради тази дарба едни стават учени, други изобретатели, трети производители, лекари ,бизнесмени, математици, хора на изкуството...И всеки получава такъв дар , за да бъде полезен на останалите. Какво щеше да бъде, ако всички бяха художници, или ако всички бяха изобретатели, или всички отглеждаха зеленчуци...

Специфичното в професията на художник е дарбата от Бога да има възможност за творчески поглед върху живота и отключени възможности и способности за изобразителна дейност.

Прави впечатление, че когато художниците, усетят дара на таланта си в сърцето си, подобно на торба с жълтици, те използват този дар , за да си издигнат паметник, да се впишат достойно във Вавилонската кула. Използват дара, за да се възгордяват, изразходват го по тщеславие и сребролюбие. Мисля, че думите от посланието до Римляните, отнасящо се за мъдрите , който използват мъдростта си, не за да прославят Бога, а за да го отхвърлят, се отнася и за художниците. И това е един мрачен свят, на само издигане, ревности, подигравки, само заслепяване, боричкане за първото място, и ако не е явно и ясно, то си стои тайно в сърцето, не се вижда отвън, но всъщност само е умело прикрито. По някакъв начин един силен дух на самозаблуда намира място в много художнически сърца. Суетата се е пропила във всичко и повечето художници се възприемат като исторически личности.

Лошото във случая е , че самите творчески професии по естествен начин ни водят в гордост. Когато направиш нещо наистина талантливо, веднага върху нас идва дух на гордост и себе издигане, веднага поглеждаме към Вавилонската кула.

Казах на един приятел , който е работил като художник в провинциален театър , че художниците са най-суетните / в смисъл че се мислят са нещо повече от другите, че се взимат на сериозно/, а той ми каза –О не, ти не знаеш какво чудо е при актьорите. И наистина, това всяка вечер да ти ръкопляска цяла зала и работното ти място да е сцената, много повече предразполага към гордост отколкото другите професии.

“ Защото всичко, което е в света - страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отец, а е от света;

и светът преминава, и неговите страсти; а който върши Божията воля, остава до века.” 1 Послание на апостол Йоан

“ Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смирение смята другия по-горен от себе си.

Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.

Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус,

Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

а се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,”

Послание на апостол Павел към Филипяните

6 Художникът и цената на неговия труд

Редът , който съществува в света през 20 и в началото на 21 век , е че колкото по-талантлив и известен става един художник, толкова повече струват неговите картини. Също този процес би трябвало да бъде право пропорционален на неговата възраст и колкото по-остарява, толкова по – скъпи би трябвало да струват неговите картини.

В този ред има и доста абсурдни ситуации при , които една картина маже да струва, колкото 5 годишния труд на един учител например. Или картина, която художникът прави за един ден да я оценява на цената на една средна месечна заплата.

Но основното е, че художникът сам определя цената на своя труд и според своите възможности и помощ от родители или други страни може да “държи” високи цени. По този начин той влиза в “клубът” на скъпите/ т.т талантливите, успелите/ художници.

И по принцип всяко дете, подрастващ художник, има това на ум, че целта му е да “успее”, което значи да влезе в този”клуб”.Както и да стане известен и да остави следа в световната култура.

Господ ни дарява с таланти за обща полза. Но хората , които не знаят за Бог използват талантите си , за да изнудват останалите хора. Мисля , че хората имат нужда от изкуство и когато ние слагаме големи цени за нашия труд, ние изнудваме хората.

Според мен ,правилната позиция , лишена от суета е художникът да определи цената на своя труд, примерно на час. Или да се стреми, работейки да може да се издържа./Което е доста разтегливо понятие/

Също искам да кажа, че това е доста индивидуално. Едни художници рисуват картини набързо, като цветни скици, пълни с живот и енергия, други рисуват бавно, премисляйки всяка маска. Но и едните и другите могат да преценят, колко картини могат да нарисуват за една година или за един месец и така да си поставят за цел да изкарат необходимата им месечна сума за издръжка на себе си и на семейството си.

Също така има и водителство от Господ, понякога , изказано и от устата на различни хора около нас. Важно е да внимаваме за това. Също е суета, ако си мислим, че ние сме в състояние сами да се издържаме. Господ обича работливите и желае да работим но:

“ Соломонова песен на възкачванията.

Ако Господ не съгради дома,

Напразно се трудят зидарите;

Ако Господ не опази града,

Напразно бди стражарят.

Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно,

И да ядете хляба на труда,

Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.” 127 Псалм

“ Не се отдавайте на сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

така че дръзновено казваме:

"Господ ми е помощник; няма да се убоя;

какво ще ми направи човек?" Послание на апостол Павел към евреите.

А това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки времена.

Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,

без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,

предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, а не Бога,

имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също такива отбягвай.

А благочестието със задоволство е голяма печалба; защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо;

а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат достатъчно.

А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.

Но ти, Божий човече, бягай от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.

Подвизавай се в доброто войнстване на вярата; хвани се за вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.

1 Послание на апостол Павел към Тимотей

” давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. “

Евангелие от Лука 6 гл.

“ Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. Евангелие отЛука 22гл.

“ Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията; “

Евангелие отЛука 20гл.

“ И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

“ Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси. Лука 14 гл.

5 Заключение

Написах тези мисли главно за художниците християни и за мен самия. Защото съществува един светски път, който не е в Истината, но има вид донякъде на благочестие и на истина. Хората казват-това е пътят, така стават нещата. А именно- работиш много, правиш изложби, търсиш начини за теб да се говори в медиите, рекламата е особено важна , докато станеш известен и намериш човек, който да ти продава скъпо картините. На еди кой си художник те струват 1000 евро, ти да не си по-малко талантлив. И така ставаш част от хайлайфа .Дори да не влезеш в него ,ти си част от този духовен хайлайф , който е в основните камъни на духовния Вавилон. Или приемаш ролята на художник –мъченик, новатор, художник с големи изисквания ,отхвърлен от днешното поколение, но за който ще се говори от идващото. Това може би дори е по-суетно от първото.

И в този светски път има много ревност, много лакти, много борба за кокала и за място в Пантеона на безсмъртните/светския пантеон/.

И мисля, че Божият път е в скромността, не в големите и надути неща, в кротостта,в мира и в любовта. Мисля, че художника, като всеки друг християнин трябва да внимава да живее тихо и благочестиво. Да определя цена за своя труд без да се съобразява с този свят. И от себе си зная, че често в мислите си в сърцето си съм изкушаван да мисля за себе си пълни глупости, въпреки че имам вид на благочестив и от тук често правя грешни стъпки.

Несъмнено всичко е в Божията ръка. Той благославя труда ни и плодът на труда ни.

Но ако ние искаме Божието благословение, лутайки се между светския и Божия път , мисля, че трудно ще го получим.

С едно изречение размишлявах върху това ,за да си изясня границите на Божия път и да не ги преминавам, що се отнася до професията на художника , ако желая Божието благословение.

Когато Господ ни дарява с дарове, благославяни, поставяни на по-висока позиция, това е голяма отговорност, която често използваме за наше зло. Такъв пример е живота на цар Саул. Всичко в живота му е било добро, докато не става цар.Това го води до лудост. Подобен е и живота на цар Еровоам. Мисля, че това може да се каже почти за всичко. Мисля, че жените дарени с физическа красота, би трябвало да са пример за целомъдрие , а тъкмо обратното .Мисля, че така е и с всички дарби. Не разбрали, че всъщност всяка дарба е товар и отговорност, ние често я използваме против себе си, влизайки в пътеките и примките на този временен свят.

За изкуството

В галерията дойде един възрастен художник. После дойде и един по-млад. Стана разговор и възрастният каза:

-Аз си признавам , не правя Изкуство. Аз рисувам , за да живея. Пенсията ми е 68 лева .Ако нямам доходи от картини съм загинал.

Тогава си спомних думите на Господ Исус Христос, който по различни поводи е поставял нещата на правилното им място. Кое и по-важното и кое по-малко важното.

: Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото - от облеклото?

Безумни и слепци! Че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?

Казвате още: Ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

[Безумни и] слепци! Че кое е по-голямо - дарът ли или жертвеникът, който освещава дара?

И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;

И така по един простичък начин думите на този художник показаха как всъщност стоят нещата в Истината и в безумието.

В света Изкуството, с главна буква, поради гордостта на хората е станало по-важно от живота./И това е факт в доста артистични глави/.Тоест , според тях не изкуството е за Живота, а живота е за изкуството ,не изкуството е за хората, а хората за изкуството.

И как само става, по този начин - авторът /гордият артист/ поставя творчеството си над себе си. А това всъщност е принизяване и унизяване на самата негова личност. Т.т той си мисли, че картината, която ще нарисува и която ща влезе в Лувъра на най-централно място, тази картина направена върху подрамка с четири летвички, на който е опънато платно и върху което има около 50 грама бои , тази картина която е нарисувал за няколко часа или няколко месеца, тази картина струва повече от него самия. В какви глупости само затъваме, когато отхвърляме Бог.

В заключение искам да кажа, че творчеството е за хората, а не хората за творчеството. Дяволът оплита с всякакви лъжи и по всякакъв начин, главно чрез гордостта и чрез”какво ще си кажат хората”хората на изкуството. И така всяко самоиздигане ни поставя сред безумните и сред безумието .А то самото е толкова красиво и е толкова примамливо и понякога ,за да направиш най-малката правилна крачка към светлината ти е необходима толкова много от Божията помощ .

Хората предпочитат да говорят, когато се отнася за човешкото превъзходство над творението преди всичко на разума. Но ако се замислим талантите са много, много важна част от нас и от нашето общество.

Ако нямаше таланти, земята щеше да бъде пълна с некадърници. Само некадърници, умни, интелигентни , но некадърни.

Така например сръчността е талант. Ако хората не бяха сръчни всичко което правихме щеше да се руши и разваля непрекъснато. Всеки стол на който седнем, щеше да пада и всяка маса да се клати!

В този смисъл както духовните дарби са изключително важни за църквата, така и естествените талант са изключително важни за обществото.

Ще се радвам да ми пишете на акостадин@MAIL.BG