Здравейте, мили братя и сестри!

Казвам се Диана, бях на 14 години, когато се кръстих и съм израснала в църквата в Костенец.

Пиша ви, защото искам да ви разкажа на кратко една мноooго дълга и важна за мен история, за да ви благодаря за молитвите и най-вече, за да прославя Бога.

Може би преди време някои от вас са станали свидетели на моите призиви за молитва за синът ми Ники. Нашата борба започна през месец септември 2012 година. Тогава детенцето ми беше диагностицирано за първи път. Оказа се, че 7-годишният ми син има тумор в мозъка. Мнението на лекарите беше, че този вид рак е крайно злокачествен и агресивен, че има голяма вероятност Ники да не преживее тежката мозъчна операция за отстраняване на образуванието или, че ако я преживее никога повече няма да бъде нормално дете. Освен това статистиката сочи, че средната продължителност на живота на деца в неговото състояние е 8 месеца. Слава на Бога, че не повярвах на тези кошмарни думи. Да, шокирах се, уплаших се в първия момент, но Бог ми даде спокойствие и толкова сила и вяра, на каквито не съм предполагала, че съм способна. Вместо ужасните прогнози аз чувах: ”Ники ще бъде велик Божий мъж!”

Скъпи братя и сестри, за Ники, за мен, за целия ни дом времето започна да тече по един друг, непознат ни до тогава начин. Да планувам къде ще съм и какво ще правя след един час за мен беше повече от дръзко. Трябваше да се науча да живея с това, но нямаше време за учене, нямаше време за опити и грешки. Много пъти в Словото съм чела, в църквата съм чувала „Довери се на Бога изцяло”. Е, Бог ме постави в ситуация, в която нямам избор да постъпя по друг начин. И това е прекрасно!

На толкова много неща ме научи нашия Свят баща.

Знаете ли, невероятно е, когато Словото оживява, когато вървиш и във всяка стъпка знаеш, усещаш, че Той е с теб! Любимите стихове от 23 Псалм придобиха един друг смисъл. Вече не звучаха само красиво, поетично, абстрактно… аз ги преживявах… „Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене;

Имаше моменти, в които сякаш се връщахме назад – в изходно положение. След първите две операции в България, докато се опитвахме да уредим лъчетерапия, Ники получи рецидив, туморът отново се появи и Коледният ни подарък беше: „Няма смисъл да се оперира отново, съжалявам. Тук вече нищо не можем да направим”. Уви, тук не може, вие не можете, но Бог може! Слава на Бога! Знаете ли как се намират 300 000 евро за 24 часа в наши дни? И аз не знам, до ден днешен не знам, но Бог ги осигури и на 2-ри януари 2013 г. Ники вече летеше за един от най-добрите световни центрове за лечение на рак - Хайделберг, Германия.

Днес след едногодишна борба, с Божията помощ и безценната подкрепа на хората, които се молиха за Ники, след 8 операции, 5 сесии химиотерапия, 30 сесии протонна лъчетерапия, 20 ядрено-магнитни резонанса, 5 лумбални пункции, безброй кръвни тестове и прегледи при всевъзможни специалисти, скенери, ехографии, ЕЕГ-та, ЕКГ-та, ендоскопии и какви ли не изследвания още, чиито имена дори не мога да произнеса - НИКИ Е ЗДРАВ! Бог е велик! АЗ ВЯРВАМ - Туморът никога повече няма да се завърне !

От сърце благодаря на Бога за това изпитание! Научих толкова много за него, за духовните принципи, за себе си. Живеех потопена в Неговата любов. Няма по-прекрасно на този свят от това! Няма!

Първо трябваше да се смиря напълно. Безкомпромисно. Имаше момент, в който сякаш загубих всичко, което си въобразявах, че имам. Бях сама, в болница, в чужда страна, беше нощ, аз имах 40 градуса температура, беше ми студено и лошо, бях облечена в една мокра болнична нощница, не бях в състояние дори да се протегна, за да взема от шкафчето до мен чаша вода. Успях да повикам една сестра, която беше румънка, знаеше слабо немски и никакви други езици. Не разбираше какво й казвам, само повтаряше „verstehe ich nicht!” (в превод: Аз не разбирам!) А на следващата сутрин в една друга болница на десетина километра от моята щяха да оперират Ники за шести път. Какво можех да направя? Какво притежавах? Какви сили, умения, таланти или знания имах? Имаше ли човек до мен, към когото да викам за помощ? Не! Не ! и не! Само Бог – но хора, да имаш Бог до себе си е повече от достатъчно. Живееш ли, умираш ли, ако Бог е с теб, всичко е наред!

Затова, когато дойдат изпитания – Радвайте се!

Както ни учи Бог в Деяния на апостолите 14:22, като Негови ученици трябва да постоянстваме във вярата, и да помним, че през много скърби ще влезем в Божието царство.

Диана Китова

https://plus.google.com/101160692916910941175

http://www.youtube.com/user/dkitovvva