Доний К. Донев, 30.04.2004

Да се пише история е повече от това да се съберат фактите в хронологичен ред и тематична ориентация. То е да се разкаже житието на хора, които, събрани чрез провидението, са достигнали резултати, променили света около тях. Само разкази, които могат да променят читателя, заслужават да бъдат записани и да се нарекат История. Историята на Българската Библия е един от тези разкази.

Балканският полуостров през IX век се характеризира със силни опити за християнско мисионерство между славянските народи. По време на този процес, в ранните 881-882 г., братята Кирил и Методий създават азбучна структура с 38 символа, които съставят Глаголицата. Това е азбучната система, използвана при превеждането на Библията за славянските племена, някои от които са част от Първото българско царство. През 855 г. Климент, ученик на Кирил и Методий, прибавя нови символи и сформира азбучната система, позната като Кирилица. Тя съдържа 44 знака и съответства по-добре на славянския език от гръцката и латинската.
През 863 г. делото на Солунските братя е използвана от българския цар Борис (царувал през 852-893 г.) в покръстването на българите. Кирил и Методий превеждат Библията и църковнослужебни книги на славянски език. Само по себе си, използването на новосъздадената азбука, с която се превежда Библията на славянски в българската църковна литургика, е революционно и обуславя по-нататъшното отделяне от гръцката православна църква. Първата библейска книга, преведена с новата азбука, е Евангелието от Йоан. Евангелията, Деяния на Апостолите и Псалмите са преведени преди 863 г. След смъртта на Кирил през 869 г., Методий продължава превода на цялата Библия, който е завършен в 885 г. Старият Завет е преведен от Септуагинтата като изключва Първа и Втора Макавеи. Езикът на превода е наречието на онези славянски племена, които тогава населяват земите около Солун.
По време на царуването на Симеон (893-927 г.), презвитер Григорий се заема с нов превод на Библията или по-скоро възстановяване на стария превод. Славянският превод е пренесен в Русия и използван от Руската православна църква за Остромировото евангелие от 1056 г. През XIV, патриарх Евтимий прави нова ревизия на славянския превод на Библията.
Преводите на Кирило-Методиевите ученици от времето на “Златния век” на старобългарската литература най-ярко отразяват адаптацията на византийския религиозен и книжовен модел в славянска среда. В старобългарското книжовното наследство от Х-ХI в., освен преводите на библейски и литургични текстове, преобладават тълкувания на раннохристиянските богослови, произведения на църковните отци от IV-V в., преводни византийски хроники и летописни бележки. Така се превеждат или се компилират съчиненията на Йоан Златоуст, Василий Велики, Кирил Александрийски, Григорий Богослов и др., запазени в Симеоновите сборници - Изборника от 1073 г., Златоуста, Златоструя; хрониките на Йоан Малала и Георги Амартол.


Изобретяването и бързото разпространение на печатарската преса от Гутенберг дава благоприятна възможност за отпечатване на славянската литература. Среднобългарските Евангелия са отпечатани в Търговище през 1512 г. на славянски и по-късно издадени в Белград и Брашов. Псалтирът (Псалмите) е отпечатан на Славянски през 1669 г. като работата е компилирана от Яков Трайков, родом от София и Кара Трифун от Скопие.
Български Новoзаветен ръкопис от 1779 г. е запазен в Неамитския манастир (Молдова) е описан от А. И. Яцимирски през 1895 г. Текстът е с 150 двуколонни страници, с 35 коли и почерк, подобен на Неамитските ръкописи от XVIII век. Преводът е на съвременния, популярен български език, сходен с печатните славянски преводи, и включва Българо-славянския речник.
През XIX век българският език преминава през драматични структурни изменения към нова форма, близка до модерния български език. Паралелно с това звуковото произношение се променя драстично и като следствие буквите от славянската азбуката намаляват от 44 на 32. По това време използването на славянската Библия е вече ограничено в духовен и литературен контекст и тя загубва възможността да служи на българския народ.
Докато България навлиза в период на всенародно Възраждане, българската Православна църква продължава да си служи със славянския или гръцки превод на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чиито език е преминал през продължителна промяна по времето на Турско робство. Въпреки че през 863 г. Християнството става официална религия за страната, до XIX век Библия на български език няма - факт, който ще промени мирогледа на Българското Възраждане.
Две други събития извън България спомагат за превеждането на Библията на български. Първото е сформирането на Британското и Чуждестранно библейско общество (BFBS) в следствие на евангелското съживление през XVIII век. Регистрацията е направена на 7 март 1804 г. в Лондон. Девет години по-късно, на 12 януари 1813 г. в Санкт-Петербург е регистрирано дъщерното сдружение Руско библейско общество (RBS) с личното одобрение на цар Александър и принц Голицин за негов председател. Инициатори на проекта били мисионерите Патерсон и Пинкертон. Първоначално, организацията била наречена “Санкт-Петербургско библейско общество” и по-късно на 28 септември 1814 г. преименувана на “Руско библейско общество”. В управата на сдружението участвали сановниците от най-висок ранг на Руската православна църква. Тази организация се счита за първата такава, която търси начин да преведе Библията на Български език.
Паралелно, през 1810 г. в Бостън, щата Масачузетс, се сформира Американският Борд (American Board of Commissioners for Foreign Missions - ABCFM) от група студенти в новооткритата Конгрешанска богословска семинария “Андовер”, водени от Самуел Дж. Милс. Американският Борд е първата чуждестранна мисионерска организация в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ.
През 1806 г. в България бившият епископ от Враца, Софроний, публикува книга с заглавие “Кириакодромион” (Неделнично поучение) съдържаща неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга. В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803г.) от епископ Никифор Теотокос, Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на “прост български” език. Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това време и ясно показва съществени различия между Църковно-Славянския, използван в църковните служби, и говоримия Български език. Това доказва неспособността на българския народ да разбере превода на църковно-славянската Библия и нуждата на български превод.
Подобен опит прави Вук Караджик през 1821 г. като издава “Приложение” (Додатак) на своя Полиглотски Речник. Публикацията включва молитвата на Исус от Евангелието от Лука на български език.
Според У. Кантон, Руското библейско общество съобщава за печатно издание на Новия Завет на български език още през 1815 г. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път като такъв е представен от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У.Х. Пинкертон едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език. През периода 1819-1920 г. Пинкертон пътува през Южна Европа, работейки над гръцкия и турски преводи на Библията. Търновският митрополит му препоръчва да се обърне към Архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български.
От Пини (руският консул в Букурещ), Пинкертон научава, че Теодосий вече е започнал работа по превода на Новия Завет. Очевидно, Теодосий работи над него от 1819 г. Пинкертон докладва в 1821 г., че след едногодишен труд преводът на Евангелието от Матей е готов за ревизиране, което трае допълнителни шест месеца . През февруари 1822г. 5000 екземпляра са одобрени за печат в Санкт-Петербург.
За съжаление този опит да се преведе Библията на съвременен български език се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от славянската версия. Някои места в текста остават фактически идентични със славянския източник и съмненията в прецизността на превода възникват дори преди неговото отпечатване. Като резултат Петерсон предлага да се издадат само 2000 бройки вместо планираните 5000.
В края на октомври 1822 г. Теодосий пристига в Санкт-Петербург от Херменщат, съпровождан от двама дякона, за да наблюдават процеса на печатане. Той настоява славянският текст да бъде включен и отпечатан паралелно с българския. На 19 ноември 1823 г. 2000 екземпляра от Евангелието от Матей излизат от печат в Санкт-Петербург. То съдържа и две страници идентификация на българите, написани от Хендерсон. Целият проект струва на Британското и чуждестранно библейско общество над 10000 руски рубли.
Съществуването на превода е обявено за първи път през 1826 г. от Петър Кeпeн, руски учен от Санкт-Петербург. Той разказва, че по време на посещението си в Трансилвания през 1822 г. научава за български превод. В същата година, базирайки се на доклада на Руското библейско общество, Сарафик оповестява публикацията на български Нов Завет. Той обаче е въведен в очевидно заблуждение от немско списание, което пише за отпечатването на български Нов Завет през 1828 г., който през 1834 г. е унищожено в Санкт-Петербург. Теориите за мистичното изчезване на това издание варират от пожар до наводнението на Катерининия канал. В последствие, няколко екземпляра биват съхранени в руските културни кръгове, а други по-късно са разпространени от Бенджамин Баркър по време на неговото пътуване из България.
Кларк от друга страна заключава, че пълно издание от 1828г. (или 1829г.) на Теодосиевия превод никога не е съществувал след като няма запазен или намерен нито един екземпляр. През 1902г. директора на Одеската библиотека Попруженко повдига въпроса за “хипотетичното” Лондонско издание от 1828г., което никога не е виждал лично. През 1903г., Яцимирски открива част от Теодосиевия превод съдържащи страниците 27-96 с текст от Матей 10:2-28:20.
След като представителите на Британското Библейско общество и Американския решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага да се търси алтернатива. Още през 1825 г. в Лондон, Лийвс получава информация за превода на Теодосий от Пинкертон, който му съобщава, че Търновският митрополит Иларион е в Цариград носейки със себе си български превод на Новия Завет от Букурещ.
През декември 1825 г. Търновският митрополит Иларион споделя с Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович, който иска за превода си около 5000 пиастра. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието по Лука като мостра. След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля само за да предложи двама нови свещеници от епархията за нов превод. По същото време Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които според него, са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила.
Повторно предложение за превод на Библията на български правят Бенджамин Баркър и Х.Д. Лийвс, които пътуват из България в периода 1823-26 г. в търсене на подходящ преводач на Новия Завет в Търново и Букурещ. В пътуване до Търново през ноември 1826г. Лийвс научава, че по подбуда на Одринския архиепископ двама свещеници от Селимния (днешен Сливен) са започнали превод на Новия Завет. Те успяват да преведат част от Евангелието от Матей, когато спират своята работа, разбирайки че Търновския архиепископ Иларион е започнал подобна дейност в Свищов.
През 1827 г. Лийвс отпътува за Букурещ, където е убеден, че съществуват българи, способни да направят превода. Причината за това са два образеца, които той е получил лично. Въпреки съществуващите езикови и граматически трудности, той предлага поне едно евангелие да бъде преведено и отпечатано.
Отделно от гореописаните, през 1828 г. Петър Сапунов и Отец Серафим отпечатват четирите евангелия на български в Букурещката метрополска преса. При превода Серафим ползва гръцки и славянски, като в отделени случаи предпочита славянски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънските) и славянски Новозаветни текстове на източния български диалект, очевидно преди Теодосий Бистрички да започне своята работа през 1820 г. Преводът на Сапунов е отпечатан едва десет години след като в завършен поради финансови затруднения. Първоначалната идея е да се публикуват и разпространят четирите евангелия, като със събраните средства се отпечатат и останалите книги на Новия Завет.
След смъртта на Серафим през 1827 г. Сапунов започва отпечатването. През 1828 г. с известни закъснения са публикувани 1200 броя. Въпреки че целият Нов Завет е преведен, само четирите евангелия излизат и то на евтина хартия като Матей Бабунов е печатар, а Слав Къньов от Калофер е словослагателят. Деяния на Апостолите заедно с Откровение е трябвало да бъдат отпечатани малко по-късно, но това никога не се осъществява. Сапунов лично разпространява 400 екземпляра от отпечатаните в следващите шест години с единична цена десет пиастъра. Разпространението им е ограничено заради надписа на заглавната страница за “идването на армията на могъщата империя на цяла Русия”.
След като потвърждава, че преводът в действителност е завършен според изискванията на българския книжовен език, през 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и Чуждестранно библейско общество купуват останалите 800 екземпляра на Сапуновия превод за цена между шест и седем пиастра на бройка, вместо първоначалните десет. На следващата година Баркър получава две предложения за преиздавана на Сапуновия превод. Първото е от Даниел Темпъл от Малта, който по-късно се премества в Смирна, а второто от Джосая Брюър и неговия партньор С. Дамиян от Цариград. Брюър прави предложение да тиражира 5000 екземпляра за $4500 което Баркър приема като по-добра цена.
За съжаление Сапуновият превод съдържа голям брой езикови и граматически грешки и не е възприет добре от българското население. Докато Баркър предлага препечатване на Евангелията, българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец, които са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов.
В търсене на правилния преводач за българския Нов Завет през 1820-30 г. Х.Д. Лийвс също се свързва със Сапунов. Неговото мнение за работата на Сапунов спира мисионерите от тиражиране на превода.
През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит (Петров) Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните евангелия през декември 1835 г.
На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър подготвя договор за превода, изпращайки екземпляр до Смирна и до Неофит. Цената на пълния превод е 5000 турски гроша. Договорът, с дата 19 февруари 1836 г., е подписан от Неофит в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит.
Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари 1836 г. и завършва на 11 април. Дванадесет дни по-късно Неофит приключва поправките по Евангелията и Деяния на Апостолите и е готов да продължи с останалата част от превода. Той съобщава, че за сравнение е използвал новогръцки превод на Новия Завет, направен от Иларион и издаден 1828 г. Неофит целенасочено не включва бележките си по превода в текста. Неговото единствено изискване е да наблюдава процеса на отпечатване като планира пълния превод да е готов през септември 1836 г.
През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов Завет до Баркър в Смирна. Посланията са преведени в периода май-септември с.г., но на 15 септември 1936 г. Архиепископът на Търново Иларион нарежда да се прекрати работата по превода. Цариградската патриаршия издава указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от две години.
През това време, Баркър снабдява издателството на А. Дамян със славянски шрифт за печатане от Лайпциг. Вероятно шрифтът е взет от Бреткоф и Хертел от Таучниц и е използван на печатарската преса, която американките мисионери доставят в Цариград. Междувременно Евангелията и Деяния на Апостолите се издават периодично през 1838 г. и 1839 г. и многократно преиздавани след това.
В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април същата година изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов Завет. По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Елиас Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на Българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод. Ригс, от своя страна, използва помощта на живеещия по-това време в Смирна Константин Фотинов.
След приключване на ревизирането през май 1939 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият Завет е пуснат за печат. На 7 октомври 1838 г. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит.
През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия Завет в Смирна. На заглавната страница пише: “Новият Завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от Славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П.П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър Търновски Митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.”
На 13 август, 1840 г., Неофитовият ученик Илия Василев му изпраща разпечатка с информация, че преводът е излязъл от печат. Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия и 220 са изпратени до Райно Попович в Карлово. През 1841 г. представител на Американския борд е съобщава, че 2000 екземпляра на Новия Завет са продадени за по-малко от седмица. На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра, а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите.
Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от “протестантския” Нов Завет. Българското население почти навсякъде бойкотира кампанията отказвайки да предаде Новият Завет. Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик.
Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити.
Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно. Второ издание, почти идентично с първото от 1840 г. , излиза през 1850 г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра. Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са продадени на панаира в Узунджово.
Четвъртото издание на българския Нов Завет е публикувано през 1857 г. в Букурещ за първи път с различен шрифт, но е дефектно и поръчката е отменена. През 1859 още две издания са публикувани. Едното е отпечатано в Букурещ, а другото в Лондон като на заглавната страница е погрешно изписано “трето издание” вместо четвърто. През 1866 г. ново “джобно” издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград. Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти.
Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г. Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковнославянски. Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г. заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов. Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език.
Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. (не 1844 г., както често се споменава) и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society. Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източният (търновски) диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента.
Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г. като през последната година д-р Ригс му помага. Издание на Псалмите преведено от Фотинов е публикувано в Смирна през 1855 г. През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклисиаст и Петокнижието. Преводите на тези книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават със славянската версия, използвана от православната църква, което предоплага че са превеждани директно от еврейски.
През този период Ригс заминава за Америка и остава там за около две години. След завръщането си заедно с Т. Баингтон обикалят България, изследвайки промените в българския език. Ригс се среща с Неофит Рилски, с когото обсъжда възможността за ревизирано издание на българския Нов Завет с цел премахване на македоно-сръбските диалектни елементи и форми. Това решение исторически променя българския език с избора на източнотракийската диалектна форма.
Очевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно. През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира само седмица след завръщането на Ригс в Цариград. Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. Ригс поканва българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца.
През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван. Изданието се появява по време на “Българския Великден” (3 април, 1869 г.), с който Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена екзархия през 1870 г.
През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет.
През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи като американски и английски мисионери спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.
В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г.
До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от 7 месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж.
През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет - едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.
След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г. 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на автора източници ). Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.
Поради големият интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници - Цариград, 1884 г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници - Цариград, 1880 г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома -1894-98 г.). Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г.
През XX век съвременната история на българската протестантска Библия продължава в четири хронологически периода: Премодернизъм (1900-1914 г.), Модернизъм (1914-1944 г.), Комунизъм (1944-1989 г.) и Посткомунизъм (1989-до наши дни).
Първият период се характеризира с многократни публикации на българската протестантска Библия с минимални поправки. Евангелието от Марко е отпечатано в началото на XX век от Scripture Gift Mission с цветни илюстрации. Американското библейско общество отпечатва Новия Завет в Ню-Йорк (1906 г.). Британското и чуждестранно библейско общество отпечатва Новия Завет, с паралелен английски и български текст в Берлин (1909 г.), Евангелието от Лука в Лондон (1912 г.), отделни издания на Новия Завет и на цялата Библия в Цариград (1912 г.). Периодът приключва с издание на Псалмите в Лондон (1913 г.).
Периодът на модернизма започва след Първата световна война с излизането на специалното издание на Библията през 1918 г. То е ревизия на изданието от 1912 г. (публикувано от Американското библейско общество в Ню Йорк). Следва ревизирано издание на четирите Евангелия, което е започнато 1913 г. от Р. Томас, T. Найденов, Дж.У. Бауърд (A.B.C.F.M), М.Т. Добровски и Дж. Дж. Сечанов (A.M.E.M) и съхранявано по време на войната. То е отпечатано в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско Общество през 1921 г. Пълният ревизиран Нов Завет е отпечатан по-късно през същата година отново в София в 20000 екземпляра.
През 1922 г. топографско издание на Българската библия е отпечатана от Британското и чуждестранно библейско общество в печатницата на Кх. Матеосян в Цариград. През 1923 г. в София второ издание на ревизията от 1921 г. е отпечатано в 10000 тираж. Същата годината цялата Библия, включвайки ревизирания Нов Завет от 1921 г. с новата ортография и Старият Завет със старата българска ортография, са публикувани в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско общество. През 1924 г. ревизираните издания на Псалмите и Притчите са публикувани в два отделни тома в София, всяко от по 10000 екземпляра. Ревизирано издание на цялата Българска библия следва през същата година.
През 1925-1926 г. в Ню-Йорк осемте тома на Цариградското издание (1871 г.) са отпечатани от Ню-Йоркското библейско общество. Издание на ревизирания Нов Завет през 1933 г. и цялата Библия през 1940 г. от Британското и чуждестранно библейско общество са последвани от Евангелието на Йоан и излизат през 1944 г. отпечатани от Американското библейско общество. Изданието от 1940 г. съдържа само минимални промени от ревизираното издание от 1924 г. Тези два екземпляра са възприети от българската протестантска църква в нейното съществуване през 45-те години на комунизма.
Режимът в България (1944-1989 г.) ограничава превода, печатането и разпространението на Библията. Протестантски Библии се печатат само извън България и се внасят тайно. Между много известните и неизвестни, пълни и частични издания са Женевското издание на българската Библия от Обединено библейско общество (1951 г.), Ню Йоркско издание на българската Библия от американското библейско общество (1951 г.), Лондонско издание на Българската Библия (1965 г.), Ню- Йоркско издание на българския Нов Завет (1967 г.) и пълната Библия от последното (1980 г.).
С падането на Берлинската стена през 1989 г. различни организации се опитват да осигурят нов български превод на Библията. През 1993 г. издателство Верен отпечатва протестантския Нов Завет През 1995 г. пълен нов православен превод е публикуван, последван от три нови протестантски ревизирани издания на българската Библия в периода на 2000-2001 г. на издателска къща Верен, Нов Човек и Библейска лига, наред с няколко опита за нов превод.
Повече от 100 години минават, откакто Библията е преведена на български от протестанти. Тя е преследвана от православните гърци, фашисткия режим и комунистическите атеисти с една цел – да реформират българското национално съзнание и да манипулират българската нация с религиозен, военен или идеологически контрол. Едно е ясно от изминалия век, през който Библията присъства по Българските земи – “Божието Слово не може да бъде оковано във вериги” (2 Тимотей 2:9). Режимите и преследванията, както и хората, които ги причиняваха, станаха в миналото, но българската Библия продължава да променя хора и съдби. През изминалите 14 години на реформи, България преминава сурова политическа, икономична, и обществена криза. Въпреки всичко, в началото на XXI столетие, думите от Вечната Книга са отново светлина на надежда и духовна подкрепа за българския народ. Защото това не е краят на историята за българската Библия. Това е само нейното начало ...