|
Никео-цариградски символ |
|
|
| Никео-цариградски символ Никео-цариградският символ е изработен на Втория Вселенски събор в Константинопол (Цариград) през 381 г. и е препотвърден на Четвъртия Вселенски събор в Халкедон през 451 г. В основата му стои Никейският символ, засвидетелстващ вярата на 318 църковни отци, участвали в Първия Вселенски събор в Никея (325 г.). Формулиран в период на остри богословски спорове относно Божието Триединство и личността на Исус Христос, Никео-цариградският символ отхвърля основните древни християнски ереси (а с тях и съвременните им аналози): арианство (отричащо божествеността на Христос), савелианство (схващащо Троицата като три проявления на единия Бог), македонианство (отричащо божествеността на Светия Дух), аполинарианство (отричащо пълноценната човешка природа на Христос). Утвърждава се единосъщието между Отца и Сина и почитането на Светия Дух наравно с Тях. Никео-цариградският символ остава най-популярната вероизповедна формула, която се приема от всички християни (православни, католици и протестанти) и може да бъде основа за диалог и сътрудничество помежду им. В някои църковни традиции той се чете при кръщение на нови християни. | | | 1. | Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. | | | | 2. | И в единия Господ Исус Христос, Божия Син, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало; | | | | 3. | Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и от Дева Мария, и стана човек; | | | | 4. | и бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан; | | | | 5. | и възкръсна в третия ден, според Писанията; | | | | 6. | и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; | | | | 7. | и пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и царството Му не ще има край. | | | | 8. | И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца , Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. | | | | 9. | В една света, вселенска и апостолска Църква. | | | | 10. | Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. | | | | 11. | Чакам възкресение на мъртвите | | | | 12. | и живот в бъдещия век. Амин. | | | |
* На поместния събор в Толедо, Испания (589 г.), тук са прибавени думите "и от Сина" (лат. filioque). В този вид символът е възприет от Западната църква. Спорният въпрос за filioque е най-сериозната богословска причина за разрива (схизмата) между Източната и Западната църкви през 1054 г. и до ден днешен остава сериозна пречка пред диалога и сближаването им. Източници: Ърл Кернс, Христо Стоянов, Константин Златев, Християнството през вековете, издателство "Нов човек", София 1998 г.; Християнската мисъл през вековете, издателство "Нов човек", София 1999 г. Информацията е взета от http://harta-bg.info/ |
|
|
|
|
|
